Маршрутът на газопровода „Южен поток" от Русия за Австрия и Италия, който трябва да мине по дъното на Черно море, не може да бъде определен без съгласието на България да участва в този проект. До момента София поставяше неизпълними искания, заради което сроковете за разработването на Техническата и икономическа обосновка многократно се провалях. Вчера се случи кардинален прелом в преговорите - решено беше да се създаде в най-скоро време СП между „Газпром" и Българския енергиен холдинг, пише „Комерсант".

Вчера в Москва министърът на икономиката, енергетиката и туризма на България Трайчо Трайков обеща през следващите дни да утвърди в правителството на страната график от мероприятия за реализацията на двата стратегически енергийни проекта с Русия. Става дума за строителството на газопровода „Южен поток" и АЕЦ „Белене".

По думите на руския министър на енергетиката Сергей Шматко, поредният кръг от преговори между българската страна и „Газпром" се планира да бъде проведен още през януари. Газопроводът „Южен поток" с мощност 63 милиарда куб.м. газ годишно трябва да тръгне от Русия през Черно море за България, а оттам по два маршрута: Сърбия-Унгария-Австрия и Гърция-Италия. Първата отсечка трябва да бъде пусната в експлоатация през 2015 г. България също така поддържа алтернативния проект за газопровод „Набуко", с което се обяснява и забавянето във вземането на решение за „Южен поток".

София бе една от първите подписали междуправителственото споразумение за „Южен поток", държавният БЕХ бе определен за отговарящ за проекта. Но преговорите до момента така и не преминаха в икономическата плоскост, тъй като страните не успяваха да съгласуват принципни въпроси. Както разказаха пред „Комерсант" представители на министерството на икономиката на България, в София смятат за справедливо, ако земята под газопровода на територията на страната остане държавна собственост и не бъде предавана на Русия.

Вторият принципен момент се заключава в това, че българите поискаха да запазят за себе си контролния пакет акции в СП с „Газпром", което ще им позволи да установяват размера на транзитната такса за транспортирания газ през територията на страната. От своя страна, „Газпром" настоява, че българската тръба е част от проекта, затова всички такси и условия трябва да бъдат по-малко или повече еднакви. Т.е. руският монополист възнамерява да получи 51% в СП и земята под газопровода в руска собственост.

Третото ключово противоречие се състои в това, че България настоява за изграждането на нови тръбопроводи, а Русия е убедена, че си струва да се използва действащата българска газопреносна система. „Ние заявяваме, че българската страна при всички случаи ще бъде на печалба, даже ако ние частично използваме нейната газопреносна система", разясни вчера за „Комерсант" говорителят на „Газпром" Сергей Куприянов. Заради разногласията между България и Русия разработващите техническата и икономическа обосновка на проекта не могат да определят маршрута и цената на „Южен поток" до момента. Но от министерството на енергетиката на Русия смятат, че на вчерашните преговори е имало промяна към по-добро. Министър Шматко обеща на своя колега да положи максимални усилия новите договори за доставка на руски газ в България да бъдат „дългосрочни и прозрачни за всички". От трите договора един изтича още през 2010 г., а два - през 2011 г. и газът се доставя чрез посредника „Овергаз".

За момента не е ясно, какво именно е обещал руският министър на българския, но последният ясно изрази намерението за започване на преговори за удължаване на доставките на газ с „Газпром" и реализацията на „Южен поток" през януари. През 2008 г. „Газпром" и изнесъл за България 3.5 милиарда куб.м. газ. 90% от потребностите на страната се задоволяват за сметка на руския внос. За деветте месеца на 2009 г. България е внесла 1.9 милиарда куб.м., транзитът - 10 милиарда куб.м. Генералният директор на East European Gas Analysis (США) Михаил Корчемкин отбелязва, че ако България за пореден път не изпълни своето обещания, има резервен вариант - Румъния.

„Това ще бъде поредната „малка" географска неприятност за „Газпром". Тъй като Румъния няма граница с Турция в Черно море, трасето на газопровода ще се наложи да пресече ексклузивната икономическа зона на България или Украйна", разяснява анализаторът. Впрочем, Максим Шеин от "Брокеркредитсервис" припомня, че в последно време реализацията на „Набуко" се забавя, и българските власти при определени отстъпки на „Газпром" за цената на газа и при сключването на директни договори може оперативно да съгласува условията за СП по „Южен поток" на приемливи и за двете страни условия.

Източник: БГНЕС