Залогът на Асад и страданието на сирийците

Не отне много време на режима на Башар Асад да потърси политически и икономически дивидент от опустошителното земетресение, сполетяло Северна Сирия. Докато спасителните екипи и хуманитарната помощ се опитваха да стигнат до жертвите на труса с магнитуд 7,8 от 6 февруари, свързани с режима организации поискаха от международната общност „незабавно да прекрати обсадата и едностранните принудителни икономически санкции, наложени на Сирия и нейния народ в продължение на 12 години“.

Това пише за Converation Скот Лукас, професор в Института „Клинтън” към Университета в Дъблин.

Ревностните поддръжници на линията на президента също бяха толкова бързи. Рания Халек, коментатор в издания, подкрепящи сирийския лидер и свързани с Русия, написа в Twitter: „Сирия трябва да се справим с това ужасяващо бедствие под престъпните санкции на САЩ, които съсипаха нейния медицински сектор и капацитет за реагиране”.

Междувременно режимът заплаши да блокира всяка помощ за контролираните от опозицията райони в северозападна Сирия, като неговият посланик в ООН Басам Сабаг настоя, че Дамаск трябва да наблюдава всички доставки, които се насочват към страната.

„Оставете политиката настрана, за да свършим нашата хуманитарна работа. Не можем да си позволим да чакаме и да преговаряме. Защото докато водим преговори, всичко ще свърши”, призова постоянният координатор на ООН за Сирия Ел-Мостафа Бенламлих.

Турските власти разследват над 130 души заради срутените сградиБроят на жертвите от земетресенията нарасна до над 33 хиляди

Санкциите на Запада

Санкциите, наложени на режима за 12-годишните репресии над сирийското население, са в сила от 29 април 2011 г., шест седмици след като властите задържаха и малтретираха тийнейджъри. Те попаднаха под прицела на полицията заради графитите в Дараа, Южна Сирия, които предизвикаха масови протести. Тогавашният американски президент Барак Обама нареди да бъдат замразени авоарите на всички висши лица, които имат отношение към нарушаването на човешките права.

Европейският съюз и Канада също се включиха в санкциите със забрани за пътуване и замразяване на активи на физически лица и на износа на стоки и технологии с възможна двойна употреба. През август Вашингтон разшири санкциите към петролния сектор и забрани всякакъв износ на стоки от САЩ за Сирия.

След атаките със зарин и хлор над цивилното население, в черния списък на САЩ влязоха отделни висши лица, свързани с програмата на Асад за химически оръжия. През 2019 г. Вашингтон затегна още мерките със Закона за защита на сирийското население, известен като „Законът „Цезар” (Caesar Syria Civilian Protection Act) . Подтикнат от снимки на 6785 задържани, повечето от които измъчвани до смърт в затворите на режима, актът е насочен към индустрии, свързани с инфраструктурата, военната поддръжка и производството на енергия.

Международните санкции обаче, не се отнасят за хуманитарна помощ. През ноември 2021 г., след доклади от неправителствени организации за пречки пред техните операции, Министерството на финансите на САЩ взе решение, което „улеснява законната хуманитарна дейност, като същевременно продължава да отказва подкрепа на злонамерени участници“.

ЕС удължи мерките си през май 2022 г., но както и преди подчерта, че „износът на храни, лекарства или медицинско оборудване не е предмет на санкции на ЕС и са предвидени редица специфични изключения за хуманитарни цели“.

Дори по време на бунта в Дамаск доставката на помощи продължи, независимо от репресиите. За съжаление голяма част от нея се оказа в ръцете на режима на Башар Асад и неговите приближени. Преглед на 779-те на обществени поръчки на ООН за 2019-2020 г. установи, че чрез манипулиране на обменните курсове режимът е отклонил 100 млн. долара. Други средства са отнети от неправителствени организации в контролирани от режима райони.

Human Rights Watch и Сирийската програма за правно развитие обобщиха , че случаят със Сирия показва как агенциите на ООН са били изложени „на значителен репутационен и действителен риск от финансиране на злоупотребяващи участници и/или участници, които работят във високорискови сектори без достатъчно предпазни мерки“.

Въпреки това ЕС прие искането на режима за помощ по Механизма за гражданска защита на ЕС. Първоначалните 3,5 млн. евро бяха отпуснати за достъп до „подслон, вода и канализация и различни здравни артикули“, както и подкрепа за издирвателни и спасителни операции.

Последва Германия с изпращането на 26 млн. евро хуманитарна помощ, и Обединеното кралство, което се включи с 3 млн. паунда.

В четвъртък Министерството на финансите на САЩ обяви удължаване на лиценза за хуманитарна помощ, „за да стане ясно, че санкциите на САЩ в Сирия няма да попречат на усилията за спасяване на живота на сирийския народ“.

Разрухата в Турция идва в критичен момент за нейното икономическо бъдещеДългосрочният вълнообразен ефект, който катастрофата може да има върху Турция

Отрязване на опозиционни зони

Най-плашещата бариера пред международната помощ отдавна е издигната около контролираните от опозицията райони в северозападна Сирия. През 2014 г. ООН разреши четири трансгранични поста за хуманитарни операции, два от Турция към северозападна Сирия, и други два – от Ирак към североизток.

До 2022 г. ветото на Русия в Съвета за сигурност на ООН сведе четирите поста до един, преминаването през Баб ал-Хава от Турция към провинция Идлиб. Ако не беше политиката около нахлуването на Владимир Путин в Украйна, руснаците може би щяха да закрият последния пост през януари, отрязвайки 4 милиона души от всякакъв достъп до международна помощ.

Маршрутът от Турция до Баб ал-Хава беше силно повреден от земетресението. Турските власти щяха да се включат в отстраняването на щетите, ако не бяха заети да помагат на собствения си народ. ООН се поколеба да използва други пропускателни пунктове на фона на миналите възражения на режима на Асад и Русия.

В резултат на това първото движение на помощ – шест камиона с палатки и хигиенни продукти – достигна северозападна Сирия едва в четвъртък сутринта , повече от 72 часа след земетресението.

Сирийските спасители разчитат на стари кранове, кирки и лопати и това даде подов на ръководителя на Организацията за гражданска защита на Белите каски Раед ал-Салех да отбележи: „ООН не доставя помощта, от която най-много се нуждаем, за да ни помогне да спасим животи, за които времето изтича“.

Политическият икономист Карам Шаар от Института за Близкия изток обобщи в Тwitter: „Стоновете на хилядите, хванати под развалините, спряха през последните няколко часа. Защо ООН се отказа от помощта? Защото им трябва разрешение от Дамаск, същият Дамаск, който ги бомбардира ден и нощ”.

Междувременно, докато броят на жертвите нараства както в контролираните от Асад, така и в контролираните от опозицията райони на Сирия, политическата борба в Дамаск продължава.

На среща с високопоставен служител на ООН външният министър на режима Фейсал Микдад заяви: „Западното политизиране на хуманитарната помощ е неприемливо.“

Брюксел: Обвиненията към ЕС, че не предоставя помощ на Сирия, са "напълно несправедливи"

Специалният пратеник на ЕС за Сирия Дан Стоенеску заяви в събота, че е напълно несправедливо да се обвинява Евросъюзът, че не предоставя достатъчно помощ на сирийците след разрушителното земетресение, засегнало цели части от Сирия и Турция в началото на седмицата, писа Reuters.