От разстояние малките къщи в покрайнините на източното сръбско село Смолинац изглеждат като уютни летни бунгала. Една когато стъпите вътре обаче, осъзнавате, че те не са построени за живите, а за мъртвите.

Натруфените мавзолеи, наподобяващи малки бунгала, са напълно обзаведени с маси и столове. Снимки на семейството висят по стените, а на верандата има цветя. Някои от тях дори са снабдени с електричество.

Странният обичай по изграждане на къщи, вместо издигане на надгробни плочи, започва в края на 1960 г., когато сърбин, направил състояние от работа в чужбина, се връща вкъщи и решава да построи великолепен мавзолей за себе си.

И други смятат, че това е добра идея, чрез която да демонстрират богатството си. Сега в гробището има повече къщи, отколкото надгробни паметници.

В селото, разположено на около 100 км източно от Белград, живеят около 1800 души, много от тях възрастни хора. По-голямата част от младото население заминава да работи в чужбина през 1970-те и 1980-те години, като изпраща пари на роднините вкъщи, което позволява на населеното място да просперира.

Парите на емигрантите са използвани за изграждането на нови жилища, но за мъртвите. Конкуренцията между селяните се увеличава, а всяка нова къща е по-голяма и по-величествена.

Те разполагат с гипсови орли по оградите, позлатени врати и тревни площи с джуджета и малки фонтани. Някои от къщите са построени, за да изглеждат като малки замъци с кули.

Явлението не е уникално за Смолинац. Много села в Източна Сърбия погребват своите мъртви и изграждат малки къщи над тях, подредени със снимки и други сувенири.

Цената за изграждане на подобна структура е средно 4000 евро - почти винаги се плаща от паричните преводи, идващи от чужбина.

Над един милион сърби в момента живеят и работят извън страната. През 2015 г. паричните преводи на емигрантите към балканската държава са в размер на 9.2% от националното производство.

Практиката по изграждане на подобни надгробни къщи намалява заради глобалната рецесия. Такива обаче продължават да се строят.

"Имаме нужда от покрив над главите си, когато седнем да изпием по едно кафе с нашите мъртви“, посочва един от жителите на Смолинац.