Първият демократично избран президент на България Желю Желев определи като позорна политиката на Гърция спрямо съседна Република Македония.

"Западната ни съседка трябва да си остане с името Република Македония с каквото тя е била в Югославската федерация в продължение на половин век. Защо тогава, по времето на Тито Гърция не е поставяла въпроса за името ? Защото ги беше страх. Това е позорно, че сега си играят с тази страна по такъв некрасив начин, това е една дипломация на извиване на ръцете без да има защо".

Това каза в интервю Желю Желев. В разговора президентът разказва неизвестни факти около признаването на независимостта на Македония преди 18 години.

Нашата страна първа призна западната ни съседка като самостоятелна и независима държава и това бе повод да потърсим за разговор бившият държавен глава, чийто принос в това дело е безспорен. Самите обстоятелства диктуваха как трябваше да се вземе това решение- бързо или бавно, заяви Желю Желев.

Това беше по времето, когато войната в бивша Югославия започна да бушувя в пълния си размах и трябваше бързо да се решават някои въпроси. Ние решихме да се обърнем към всички балкански страни-съседи на Югославия и по-специално на Македония да се откажат първо, от всякакво участие в тази война.

Второто нещо, което поискахме бе всички съседки на Македония да я признаят като самостоятелна и независима държава, т.е. да признаят нейния държавен суверенитет и териториална цялост. По принцип те се съгласиха, но не стана точно така, продължи разказа си той. В същото време въпросът трябваше да се обсъди и в ЕС.

Европейската комисия се разпореди да бъде създадена една комисия под ръководството на големия френски юрист и конституционалист Робер Бадантер, която да разработи критериите, по които трябва да бъдат признати бившите югославски републики като самостоятелни държави, каза още Желев и добави: Тази комисия добре си свърши работата и в доклада, който представи се сочеше, че само две държави са достойни да бъдат признати за самостоятелни, независими, тъй като на тяхната територия няма война, няма граждански размирици, няма събития, които да ги тласкат към усложняване на обстановката- Словения и Македония. Независимо от препоръката на комисията „Бадантер" Македония отпадна като кандидат за самостоятелна държава, защото гърците, използвайки задължителния консенсус в такива случаи казаха, че не са съгласни с нейното признаване.

Това беше несправедливо спрямо Македония . Тогава ние решихме България да бъде първата страна, която ще признае Македония заедно с другите три бивши югославски републики- Босна и Херцеговина , Словения и Хърватска.

Ние бяхме подготвени за това решение- както в Парламента, в комисията по външна политика, така и в президентската институция и в правителството. Когато то трябваше да бъде гласувано в НС аз се обърнах с обръщение към целия народ, че президентската институция настоява и държи да бъде призната република Македония като самостоятелна и независима държава, спомня си Желев.

15 дни по-късно на икономическия форум в Давос Желев прави решителна стъпка и в убеждаването на министър-председателя на Турция Сюлейман Демирел. Желев си спомня: "Демирел изслуша внимателно моите аргументи, загледа се се в ъгъла на стаята, в която се водеше разговора и каза: „До една седмица турското правителство ще признае Република Македония".

И действително след 8 или 10 дни, точната дата не си спомням в ефира излетя съобщението, че „днес правителството на Република Турция официално признава Република Македония като самостоятелна и независима държава". След неколкократни разговори за Македония с президента Елцин през същата 1992 г. едва при посещението му в България през август настояванията на Желев постигат резултат.

В един момент заявих на руския държавен глава, че не виждам все още указа с признаването на Македония да е факт, разказва бившият ни президент. " Елцин се сепна при една от разходките ни в резиденция „Бояна" и извика външния министър Козирев като му нареди да напише указа. Помня, че в този момент Козирев започна да „чупи ръце" в смущението си, обяснявайки, че гърците много ще им се сърдят за този акт. Елцин отсече- „мен гърците не ме интересуват, българската позиция е правилната, пиши указа".

Козирев почти безпомощно добави, че това е невъзможно по технически причини, тъй като печата е останал в самолета на летището. Елцин от своя страна отчете досадната грешка и обяви , че на пресконференцията ще говори първи като гост и ще започне с новината, че днес Руската Федерация признава Македония за самостоятелна държава. Той каза също, че 10 минути след излитането на самолета по радиото ще обявят на президента Желев, на неговия екип, на правителството и на българските медии, че Руската Федерация признава независима Македония. Наистина точно 10 минути след излитането на самолета дойде съобщението, че указа е подписан- на 3-ти август 1992 г.", посочва Желев.

Утре, 15 януари, д-р Желю Желев, президент на България (1990-1997), ще бъде награден от македонския президент Георге Иванов с ордена "8 септември" - най-високото държавно отличие на Република Македония. "С този факт изразявам голямата и искрена благодарност към Вас, към Вашата лична посветеност на развитието на отношенията на приятелство и добросъседство между нашите две страни, както и за ролята, която изиграхте в периода на признаването на Република Македония от страна на Република България", се казва в писмото на македонския президент Георге Иванов, изпратено лично до д-р Желев.

Източник: БГНЕС