Илон Мъск отдавна иска да постави компютърен чип в човешкия мозък. Неговият стартъп в сферата на неврологичните технологии Neuralink работи по имплантирането на своята разработка в нечий череп, откакто е основан през 2016 г.

След години на тестове върху животни, през декември Мъск обяви, че компанията му планира да започне изпитания върху хора в рамките на шест месеца и макар че това не е първият път, в който той казва нещо подобно, такива тестове със сигурност вече са на хоризонта, посочва Business Insider.

Neuralink повече от половин десетилетие работи по преобразуването на мозъчните сигнали в цифрови, което би позволило на човек да движи курсора на мишката, да изпраща текстови съобщение или да работи с текстообработваща програма само с мисълта си.

И макар че първоначалният фокус на разработките на Neuralink пада върху медицинските случаи на употреба като подпомагане на общуването при парализирани хора, Мъск в крайна сметка се стреми да създаде чипове за масова употреба. Или, както той казва, да постави "Fitbit в черепа ви".

Но Neuralink далеч не е единствената компания, която работи върху мозъчно-компютърни интерфейси (BCI) - системи за улесняване на пряката комуникация между човешкия мозък и компютри.

Други изследователи разглеждат възможността за използване на BCI за възстановяване на изгубени сетива и за управление на протези, наред с други приложения. И въпреки че тези технологии са все още в начален стадий на развитие, те имат достатъчно история зад гърба си, за да могат изследователите да придобият известна представа за начина, по който невронните импланти взаимодействат с нашите умове.

"Разбира се, че това води до промени. Въпросът е какви промени предизвиква и доколко те са от значение”, казва Анна Уекслър, доцент по философия в катедрата по медицинска етика и здравна политика в Университета на Пенсилвания, цитирана от Business Insider.

Намесата в деликатното функциониране на човешкия мозък е сложна задача, а ефектите невинаги са желани или планирани.

Не е изключено хората, използващи BCI, да станат прекалено зависими от устройствата или да усетят промени в собственото си усещане за себе си. Преди да стигнем до момента, в който хората ще се редят на опашка, за да имплантират смартфон в мозъка си, е важно да се справим с опасностите и уникалните етични капани, до които ще доведе това, категорична е тя.

Neuralink започва тестове на мозъчни чипове върху хора до 6 месецаМозъчният чип се очаква да позволи на пациенти с увреждания да се движат и да общуват отново

От научна фантастика до индустрия за милиарди долари


Въпреки че на хората все още им предстои да създадат летящи автомобили, да осъществят мисии до Марс и да конструират убедителни роботизирани реплики на себе си, BCI може би е най-значимата технология.

Тя не само има възможност да оправдае, но в някои случаи и да надмине очакванията на класиците в научната фантастика (което се случва рядко като цяло). Повече от 200 000 души по света вече използват някакъв вид BCI, най-вече по медицински причини.

Може би най-известният случай на употреба са кохлеарните импланти, които позволяват на хора, загубили слуха си, да чуват в известна степен.

Друго основно приложение е превенцията на епилептични пристъпи, тъй като съществуващите устройства могат да наблюдават активността на мозъчните сигнали и да предсказват припадъци, като предупреждават човека, така че той да може да избягва определени дейности или да приема превантивни лекарства.

Разработват се и системи, които не само да откриват, но и да предотвратяват пристъпите чрез електрическа стимулация. Имплантите за хора с Паркинсон и депресия също се тестват върху хора от години.

Развитието на изкуствения интелект и материалите за невронни сондирания направиха устройствата по-малко инвазивни и по-широко приложими, което естествено привлече вълна от частно и военно финансиране, посочва BI. Компании като Paradromics, Blackrock Neurotech и Synchron са само част от организациите, сериозно подкрепяни от фондове за рискови капитали, които работят върху устройства за парализирани хора.

Този импулс вече има своите резултати

През ноември миналата година, например, стартъп, наречен Science, представи концепция за биоелектрически интерфейс, който да помогне за лечението на слепота. А през септември Magnus Medical получи одобрение от Агенцията по храните и лекарствата на САЩ за целева терапия чрез мозъчна стимулация при сериозни депресивни разстройства. Като цяло, компанията за пазарни проучвания Grand View Research оценява световния пазар на мозъчни импланти на 4,9 млрд. долара през 2021 г. Очаква се до до 2030 г. тази стойност да се удвои.

Но наред с медицинската употреба на BCI, вече се разработват и много приложения на мозъчните чипове в различни други сфери. Business Insider цитира изследване, публикувано през 2018 г., което описва случаи на употреба за взаимодействие с множество приложения на таблет с Android, включително писане, изпращане на съобщения и търсене в интернет, като потребителят трябва просто да си представи съответните движения.

Макар и все още в сферата на спекулациите, съществуват и идеи за прилагане на BCI за гейминг, манипулации в среда на виртуална реалност и дори директно получаване на входящи данни като текстови съобщения или видеоклипове, без нуждата от монитор.

Това може да звучи като научна фантастика, но реалността е, че сме достигнали момент, в който културните и етичните бариери пред този вид технологии започват да надвишават техническите.

Мъск предлага всеки да се чипира за по-добро бъдеще за човечествотоПрез април миналата година Илон Мъск се похвали с най-голямото постижение на компанията му Neuralink до този момент - успешен опит с маймуна с имплантиран в мозъка чип

Променено съзнание

И все пак, въпреки че идва с много обещания, тази технология трябва да прескочи още множество препятствия по пътя си. Има достатъчно убедителни доказателства, че устройствата могат да предизвикат когнитивни промени извън обхвата на предвидените им приложения.

Някои от тях са положителни, казва Анна Уекслър от Университета на Пенсилвания, която интервюира хора с Паркинсон, подложени на дълбока мозъчна стимулация пред Business Insider. Това е хирургично лечение, което включва имплантиране на тънки метални проводници, изпращащи електрически импулси към мозъка с цел намаляване на симптомите.

По този начин тя установява, че много от тях са загубили усещането за себе си, преди да се подложат на лечението. "Много от тях смятат, че болестта ги е лишила от това, което са. Ако не можеш да правиш нещата, които си мислиш, че можеш, това наистина се отразява на идентичността ти, на чувството ти за себе си. В тези случаи BCI е помогнал на хората да се почувстват отново себе си, подпомагайки лечението на основното им заболяване”, смята експертът.

Но има и достатъчно доказателства за обратното. Според изследванията на друг специалист, интервюиран от BI - Фредерик Гилбърт, професор по философия в Университета на Тасмания, специализиран в приложната невроетика, използването на BCI може да предизвика “промени в личността или изразяването на сексуалността."

В многобройни си проучвания Гилбърт е забелязал, че пациентите съобщават за “чувство на неразпознаване на себе си” или за това, което в изследванията обикновено се нарича "отчуждение".

"Те знаят, че са себе си, но не е както преди имплантирането", казва той. “Някои от тях изразяват усещането, че имат нови способности, които не са свързани с имплантите, като, например, жена в края на 50-те години, самонаранила се, докато се опитва да вдигне маса за билярд, която смятала, че може да премести сама. Това е довело и до крайни случаи, в които е имало опити за самоубийство", казва Гилбърт пред Business Insider.

Развиването на зависимост също може да се окаже проблем. Ученият предупреждава, че понякога пациентът може да разчита толкова много на устройството си, че да има чувството, че не може да функционира без него. Гилбърт се е сблъсквал с много участници в проучвания, които са изпадали в депресия, след като са загубили подкрепата за устройствата си, когато изследователския проект, от който са били част, е приключил.

Този вид зависимост се усложнява допълнително от факта, че BCI са трудни за поддръжка, като често се налага инвазивна мозъчна операция за тяхното отстраняване и повторно имплантиране.

Тъй като технологията все още е в голяма степен във фаза на изпитания, липсват и универсални стандарти за прилагането ѝ. Така че, докато мечтата на Мъск се сбъдне, ще мине още известно време. И дано дотогава човечеството да е наясно с всички промени, които сбъдването ѝ ще донесе със себе си.