10 години след фалита на Lehman Brothers - дълг, дълг и още дълг

2257
10 години след фалита на Lehman Brothers - дълг, дълг и още дълг

Точно едно десетилетие след банкрута на американската инвестиционна банка Lehman Brothers светът се изправя пред резултатите от най-грандиозния експеримент в историята на централното банкиране, пише Bloomberg. На повъхрността изглежда, че мисията е постигната - безработицата в САЩ е на 48-годишно дъно, широкият борсов индекс S&P 500 отчита рекордни стойности, а потребителското доверие е на най-високите си нива от началото на века.

Но ако човек се вгледа по-дълбоко в картината, няма как да не забележи, че този път към благоденствието е постлан с огромни количества дълг. И засега няма изгледи за промяна на посоката.

Всичко започна с наливането на огромни количества "лесни пари" във финансовата система от страна на централните банки в годините след кризата. Целта беше да се овладее паниката на пазарите и да се стимулира потреблението и рисковия апетит на инвеститорите. В резултат на тези мерки глобалният дълг набъбна до исторически рекорд. В началото на 21 век той беше на стойност около 84 трилиона долара, достигна 174 трилиона през 2008, а в момента възлиза на умопопрачителните 250 трилиона

Подробният разрез на тази статистика показва, че до голяма степен правителствата са най-големите виновници за днешната ситуация.

Държавният дълг на много места по света се повиши не само номинално през последното десетилетие, но и като процент от брутния вътрешен продукт, достигайки 67 трилиона долара през 2018 година.

На облигационния пазар тенденцията на увеличаване на задлъжнялостта е най-видима. Пазарът на американски ДЦК, който е и най-големият дългов пазар в света, утрои своя обем от 2008 година насам и вече възлиза на над 15 трилиона долара. Общата сума на федералния дълг на САЩ, който се търгува на финансовите пазари, вече надхвърля 100% от брутния вътрешен продукт на страната.

Във финансовия сектор картината е по-различна, тъй като по-строгите регулации, въведени след финансовата криза, направиха банките и останалите компании от сектора по-устойчиви и ги принудиха да преструктурират своите баланси. В резултат на тези мерки техният дълг се увеличи само с 3 трилиона долара за последните десет години, достигайки 61 трилиона долара, а като дял от БВП той отчете значителен спад.  

В останалите сфери на икономиката обаче компаниите се възползваха от "хеликоптерните пари" и нулевите лихвени проценти, натрупвайки значителни по размер задължения в стремежа да увеличат печалбите си. Допреди кризата те имаха по-малък съвкупен дълг от финансовите корпорации, но към 2018 година веме ги изпреварват значително с общ размер на задълженията от цели 74 трилиона долара, което се равнява на над 90% от глобалния БВП. 

При домакинствата ситуацията изглежда не се е променила кой знае колко в сравнение с предкризисните години. Като процент от брутния вътрешен продукт нивото на техния дълг почти не отчита изменение. Но всичко зависи от това къде се правят наблюденията. Защото в развитите държави като Германия, Япония и Великобритания дългът на домакинствата всъщност намалява в номинално изражение. В САЩ неговият дял от БВП падна до най-ниските си нива от 2002 година насам. В Китай обаче задълженията на домакинствата набъбват от 757 милиарда долара през 2008 година до 6.5 трилиона в наши дни.

Развиващите се пазари са изправени пред лавинообразно нарастване на дълговото бреме, което може да има дългосрочни последствия, пише Bloomberg. В момента Китай е натоварен с дългове от над 40 трилиона долара. За сравнение всички останали развиващи се пазари имат задължения на обща стойност 30 трилиона. Преди 10 години тази група от държави имаше задължения от едва 16 трилиона долара, от които китайските бяха едва 7 трилиона.

Втората най-голяма световна икономика сега се изправя пред реалната опасност от серийни корпоративни фалити именно заради високите нива на задлъжнялост.

По какво се различава днешната ситуация от тази през 2008 година? Тогава много хора взеха ипотечни заеми, без да имат почти никакъв шанс да ги изплатят, разчитайки единствено на това, че цените на имотите ще продължат да растат. И това се оказа катастрофално. Днес компаниите теглят все повече и повече заеми, примирявайки се с по-нисък кредитен рейтинг, единствено в името на по-високата печалба.

Колкото до правителствата, те се намират на неизследвана територия. На практика те могат да разчитат на "печатницата за пари" на централните банки, но никой не знае докога може да продължава този процес. В Япония нивото на дълга вече надхвърля 220% от БВП, в САЩ, Великобритания и Франция отдавна е над 100%.

На фона на застаряващото население и обещанията за щедра социална политика в развитите държави, решението на проблема изглежда изключително сложно. При условие, че вече са изминали 10 години от началото на кризата, икономическата логика подсказва, че моментът би трябвало да е подходящ за намаляване на дълговете, а не на тяхното увеличаване.

Но дори и централните банкери вече не си правят илюзиите, че могат да се освободят от всички натрупани активи в балансите си. И това е видно от паниката, която предизвикаха плановете на Федералния резерв за постепенно "затягане" на монетарната политика. В системата просто има твърде много дълг и никой не знае кой, кога и как ще го изплаща.

Това е наследството на Lehman Brothers - за да измъкнат глобалната икономика от пропастта, държавниците взеха огромна сума пари назаем от бъдещето, пише Bloomberg. Оттук нататък има два варианта - или трябва да се приготвим за болезнени мерки в бъдеще, включително финансови рестрикции и данъчни увеличения, или просто да приемем факта, че намесата на централните банкери ще се превърне в постоянен спътник на финансовите пазари през 21 век.  

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg