Преди 15 години Саломе Зурабишвили е назачена за посланик на Франция в грузинската столица Тбилиси. А този уикенд тя ще се включи в президентската надпревара в бившата съветска република и ще се опита да спечели доверието на своите съграждани, въпреки свирепите атаки от страна на опозицията, пише Financial Times.

27 години след разпадането на СССР и обявяването на независимостта на Груция, страната е пример за отстояването на демократичните ценности и прозападната ориентация в нестабилния Кавказки регион.

Усилията на грузинския политически елит обаче зависят от подкрепата на Европейския съюз, Съединените американски щати и НАТО. В други бивши съветски републики, като Украйна и Молдова, политическият хаос създаде сериозни пречки пред евроинтеграцията, припомня изданието.

66-годишната Саломе Зурабишвили е френски дипломат от кариерата с 30-годишен стаж. Тя е родена на 18 март 1952 г. в Париж в семейство на грузински политически имигранти. Завършва образованието си в Парижкия институт по политически науки, а първото й посещение в Грузия е през 1986 г. по време на лятната й отпуска.

През 2003 г. е назначена за посланик на Франция в Тбилиси, а година по-късно получава грузинско гражданство и е назначена за външен министър в правителството на Михаил Саакашвили.

Зурабишвили е считана за фаворит в предстоящата президентска надпревара в неделя, на 28 октомври. Тя има подкрепата на управляващата коалиция "Грузинска мечта", а опозиционните сили са раздробени.

Гласоподавателите в планинската държава с население от 3.7 милиона души обаче не са особено ентусиазирани от предстоящия вот, тъй като, по думите на самата Зурабившили, са загубили доверие в политическия елит и искат промяна на икономическата ситуация в страната.

В последните няколко години страната бе разтресена от серия корупционни скандали и данни за политическа намеса в съдебната система.

Опозицията нарича Зурабишвили "предател", "психопат" и "фашист", но според Саломе Зурабишвили, острите атаки срещу нея имат за цел да дискредитират изборния процес. "Опозицията иска да пренесе политическата битка на улицата. Но грузинците всъщност не искат повече насилие - нито в полотическите послания, нито в ежедневието си. Те искат по-силна икономика и мир", заявява тя в интервюто си за FT.

На президентските избори в Грузия ще се явят 25 кандидати, като повечето от тях обвиняваха опонентите си, че са "на заплата" в Москва. Този аргумент винаги е присъствал в арсенала на грузинските политици, тъй като спомените за кратката война с Русия през 2008 г. все още са пресни и болезнени.

Зурабишвили предизвика гнева на много от своите противници с едно от изказванията си, в което допусна, че вината за военния конфликт може би не е изцяло руска. Това моментално отприщи обвинения в липса на патриотизъм.

В резултат на военните действия две области на страната - Абхазия и Южна Осетия, обявиха независимост и до ден-днешен отказват да признаят върховенството на правителството в Тбилиси. Те са окупирани от руски военни части, макар и да не признати от нито една друга държава. Двата региона заемат около една пета от територията на Грузия.

"Като цяло аз винаги съм била привърженик на преговорите, имайки предвид дипломатическата ми кариера. Ако една малка държава, която не може да разчита на военната си мощ, се лиши и от дипломатическите си инструменти, какво й остава? Остава й това, което имаме в момента - изолация", казва Зурабишвили.

"От друга страна, не виждам как можем да възстановим диалога с тази Русия, която наблюдаваме днес. Тя не дава никаква надежда, нищо, върху което да стъпим, за да се върнем на масата за преговори. Онази Русия, с която се сблъсках като външен министър, отново беше ръководена от Путин, но изобщо не беше същата. Съвременната Русия е много по-силна и по-опасна", казва още тя.

По думите й съвременните авторитарни лидери на САЩ, Русия, Турция и Иран са непредвидими и управляващите в Груция трябва да се съобразяват с този факт.

Основният опонент на Зурабишвили - Григол Вашадзе, се ползва с подкрепата на бившия грузински президент Михаил Саакашвили. В момента той е губернатор на Одеса в Украйна.

Саакашвили получи поста лично от украинския президент Петро Порошенко след активната подкрепа, която оказа на украинската опозиция срещу предишния режим на Виктор Янукович. Той получи и украинско гражданство, като в същото време се отказа от грузинския си паспорт, тъй като в Грузия двойното гражданство е незаконно.

Саакашвили обаче запази сериозно влияние в политическия живот на Грузия. Неговата партия през последните години се утвърди като основна опозиция срещу управляващата коалиция "Грузинска мечта", водена от милиардера Биджина Иванишвили.

Де юре президентската кандидатура на Саломе Зурабишвили е независима, но всъщност основната политическа подкрепа за нея идва именно от партията на Иванишвили.

Самата Зурабившили твърди, че ще се дистанцира от вътрешнополитическите проблеми и ще работи основно за засилване на международното лоби на Груция и за привличането на повече чуждестранни компании в страната.

"Ние трябва да искаме повече. Грузия е най-стабилната държава в региона, но за да постигнем целите си, се нуждаем от някой, който може да разговаря с европейците на тяхното ниво. А аз мога да говоря с всеки на равни начала", заяви тя по време на предизборната си кампания.

Грузия е и кандидат за членство в НАТО и поддържа силни връзки със Съединените щати в областта на отбраната.

"Засега не знаем дали Тръмп ще предпочете диалога или конфронтацията с Русия. Но ние трябва да сме близо и да бъдем готови за всякакъв вариант", смята Саломе Зурабишвили.

Според политическите анализатори в Грузия обаче, елитът и гражданите говорят на различен език.

"Кандидатпрезидентската кампания бе силно поляризирана. Всеки обвиняваше останалите, че са руски протежета. Водещото послание като че ли беше "аз не съм идеален, но останалите са много по-зле от мен". А хората искаха да чуят идеи за създаване на нови работни места и повишаване на жизнения им стандарт. Но такива не бяха споделени и това доведе до отчуждението им от целия политически процес", смята директорът на Грузинския политически институт Корнели Какачиа, цитиран от FT.

Който и да спечели изборите в неделя обаче, основната прозападна политическа линия на Тбилиси едва ли ще се промени. И управляващата партия на Иванишвили, и основната опозиция в лицето на Саакашвили са твърди поддръжници на европейската интеграция, припомня изданието.