Влизането на републиканеца Доналд Тръмп в Белия дом може да промени значително отношенията на САЩ с останалата част от света. ВВС изброява някои от най-важните промени, които могат да се случат.

1.Трепери НАТО

Новоизбраният американски президент беше много критичен към НАТО - основен стълб във външната политика на САЩ в последните над 60 години. Тръмп каза, че НАТО е остаряла организация и определи страните членки като неблагодарни съюзници, които са се възползвани от щедростта на САЩ.

Няколко дни преди встъпването си в длъжност Тръмп повтори, че „много“ от 28-те страни членки на Алианса не плащат дължимите вноски, което е „много несправедливо“ спрямо неговата държава.

Последният му упрек беше свързан с пристигането на около 3000 американски войници в Полша в рамките на план на настоящия президент, демократа Барак Обама, за успокояване на европейските му съюзници, обезпокоени от потенциална агресия от страна на Русия.

В известна степен реториката на Тръмп просто дава гласност на дългогодишно безпокойство, че голяма част от страните членки на НАТО не изпълняват целта да дават поне 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, докато Вашингтон поема голямата част от разходите в света в тази област.

Тръмп заяви, че НАТО е „много важна“ за него, но с това не успокои особено европейските си съюзници, притеснени от критиките му към организацията. Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер заяви, че коментарите на Тръмп са повод за безпокойство в Алианса.

2. По-близки отношения с Русия?

Руският президент Владимир Путин се изказа положително за новия ръководител на САЩ и възхищението е взаимно. По време на предизборната кампания Тръмп определи Путин като силен лидер, с когото иска да поддържа добри отношения.

Това беше преди американските разузнавателни служби да установят, че Русия е отговорна за хакерските атаки срещу имейлите на Демократическата партия по време на предизборната кампания.

Експлозивната публикация на непроверен доклад на разузнаването, според който Русия има компрометиращ материал за Тръмп, също създаде проблем за новоизбрания американски президент.

Той отхвърли обвиненията и определи публикациите в социалните мрежи на доклада за „фалшиви новини“. Сега Тръмп твърди, че ще започне управлението си с доверие към Путин и германския канцлер Ангела Меркел, но предупреди, че това „може да не трае дълго време“.

Тръмп каза още, че ще запази американските санкции срещу Русия „поне за определено време“. Но намекна в интервю, че международните санкции могат да бъдат отменени, ако се постигнат „добри споразумения“ с Русия, включително за намаляване на ядрените арсенали.

Отношенията между САЩ и Русия се обтегнаха значително по време на управлението на Обама по теми като Украйна, Сирия и хакерските атаки. Динамиката на двустранните отношения обаче може да се промени значително при президента Тръмп.

3. Край на свободната търговия?

Търговската политика на Доналд Тръмп може да се окаже най-голямата промяна в начина, по който САЩ търгуват с останалата част от света в последните десетилетия. Новоизбраният президент заплаши, че ще отмени редица съществуващи споразумения за свободна търговия, включително Договорът за свободна търговия със Северна Америка (НАФТА) между САЩ, Канада и Мексико, който според него е отговорен за загубата на работни места.

Тръмп намекна също, че ще изтегли САЩ от Световната търговска организация (СТО). След като спечели изборите, той започна да заплашва компаниите, и по-конкретно автомобилните концерни, че ще им наложи данък от 35% върху произведените в Мексико стоки.

Целта на търговската политика на Тръмп е създаването на работни места в САЩ, намаляване на търговския дефицит и постигане на „добри споразумения“ за американците. Той иска да развива търговските отношения с Китай.

4. Край на политиката „само един Китай“?

Телефонен разговор между Тръмп и президентът на Тайван Цай Ингвен в началото на декември разчупи 40-годишния протокол между САЩ и Китай. Пекин гледа на Тайван като на своя провинция и не признава правата й на независима държава. Това е ключов приоритет в китайската външна политика, който САЩ признават със своята политика на „само един Китай“.

Неотдавна новоизбраният американски президент заяви, че „всичко е предмет на преговори, включително само един Китай“. Пекин отговори, като заяви, че този принцип не подлежи на преговори. Тази конфликтна позиция поражда сериозни съмнения за траекторията на отношенията между двете най-големи икономики в света.

Тръмп обаче прояви прагматизъм по други въпроси, свързани с Китай. Той се отказа от един от коментарите в предизборната си кампания, когато заяви, че ще смята Китай за валутен манипулатор. Сега твърди, че „първо ще говори с китайците“.

5. Преосмисляне на отношенията с Латинска Америка

Президентството на Тръмп може да доведе до най-голямото преосмисляне на отношенията между Вашингтон и Латинска Америка в последните десетилетия. С обещанията си да изгради стена по границата с Мексико и да задължи страната да плати за нея, да депортира масово латиноамерикански имигранти в САЩ и да увеличи търговския протекционизъм Тръмп може да промени напълно отношенията с латиноамериканските държави.

Несигурността, която следващият стопанин на Белия дом вдъхва на региона, се отрази след избирането му през ноември върху стабилността на мексиканското песо. То достигна историческия си минимум спрямо долара.

Към това се прибавя и неяснотата какво ще направи в крайна сметка Тръмп с нормализирането на отношенията с Куба, започнало при настоящия президент Барак Обама, и как ще продължи регионалната политика на Вашингтон за борба с наркотиците.

Остава да видим и по какъв начин ще реагират правителствата в региона на мерките и изявленията му, въпреки че много анализатори очакват поне в началото недоверието да надделее над досегашните отношения на сътрудничество със страните от Латинска Америка.

6. Ядреното споразумение с Иран

За президента Обама споразумението, което отмени санкциите срещу Иран в замяна на гаранции за неразпространение на ядрените оръжия, беше исторически момент. Но според Доналд Тръмп, който споделя безпокойството на републиканците, това е „най-лошото споразумение, което трябва да се предоговори“.

Тръмп е категоричен, че отмяната му е „приоритет номер едно“, макар че засега не уточнява как ще го постигне. „Кой показва картите си, преди да ги е изиграл?“, попита той реторично в интервю за британския вестник Times.

Стъпката назад ще има огромни последици в Близкия Изток. Иран е ключов играч в сирийския конфликт и исторически враг на Саудитска Арабия и Израел. Иранският външен министър Джавад Зариф вече поиска от Тръмп да запази ангажимента на страната си към ядреното споразумение. Той намекна, че САЩ трябва да спазват споразумението, подкрепено от много големи държави.

Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей беше най-категоричен. „Ако скъсат споразумението, ние ще го изгорим“, каза той, цитиран от Associated Press.

7. Повече ядрени оръжия в Азия?

Президентството на Тръмп поставя важни теми за сигурността в Азия. Новоизбраният президент не само се изправи срещу Китай с коментарите си за Тайван, а определеният за негов държавен секретар Рекс Тилерсън говори за блокиране на достъпа на Китай до изкуствените острови, които създава в Южнокитайско море, за което спори с Япония.

Япония и Южна Корея бяха определени от Тръмп като държави, които разчитат твърде много на САЩ. Той дори каза, че за тях би било по-добре да имат собствени ядрени арсенали. На следващ план идва Северна Корея, която разработва собствени ядрени оръжия.

Тръмп ще трябва да се справя със задачата да обуздава амбициите й, което предшествениците му не успяха да направят. Не е ясно как може да го направи, но той предложи преки преговори със севернокорейския лидер Ким Чен-ун.

В отговор на неотдавнашно изявление на Ким, че Северна Корея е на път да тества ракети с голям обсег, способни да носят ядрени бойни глави, Тръмп увери в Twitter, че това просто „няма да се случи“.

Може да има стратегия, която все още не разкрива, но най-непредвидимият американски президент ще трябва да се справя с най-непредвидимата държава в света и това ще бъде критична точка в идните години.

8. Сбогом на споразумението за климата?

Новоизбраният президент Тръмп каза, че ще отмени климатичното споразумение от Париж в първите си 100 дни на поста и че ще направи всичко възможно да промени регулациите за климатичните промени, въведени от президента Обама.

Тръмп отрече неколкократно научните аргументи, според които човекът е отговорен за климатичните промени, като ги нарече „фиктивни“. Но както по много други теми, той говори противоречиво. През ноември каза пред New York Times, че има известна връзка между човешката дейност и климатичните промени и че ще хвърли поглед на парижкото споразумение, въпреки че вече беше заявил, че ще изтегли САЩ от него.

Дори и да го направи, САЩ останат правно обвързани с парижкия план в идните четири години. Освен това има „юридически и процесуални пречки“, които няма да позволят на Тръмп да направи пълна ревизия на политиката по климата на САЩ, отбелязва New York Times.

Плановете на новоизбрания президент да се откаже от Парижкото споразумение, отричането на Плана за чиста енергия на президента Обама и решителността му да продължи с въглеродните емисии бяха осъдени от международни природозащитници.

Но привържениците на фосилните горива казват, че плановете на Тръмп приоритизират нуждите на американските семейства, като им предлагат достъпна енергия, динамизират икономиката и създават повече възможности за бъдещите поколения.

Снимки: Wikipedia.org, Flickr.com