Известният американски икономист и бивш председател на Федералния резерв Алън Грийнспан заявява в статия за в. „Фрайненшъл Таймс", че основната причина за кризата в еврозоната, е фундаменталната разлика в манталитета на жителите на Северна и Южна Европа.

Ако за Севера винаги е било характерно благоразумието и дори мнителността, то на юг се отличават с разточителство. Единственото, което може да спаси целостта на валутния съюз, е възприемането от периферните държави на северния модел на поведение.

За да докаже тезата си Грийнспан дава за пример германски държавни облигации и ценните книжа на другите страни-членки.

Разликата между облигациите на Германия и нейните северни партньори (Холандия, Австрия, Финландия и Франция) е сравнително малка - 0.04-0.08%. Но ако се преместим на юг, то тя ще расте стремително - от 3.7% за Италия до 19.6% за Гърция.

„Отчетливо помня, че в първите години на създаване на еврозоната, мнението на пазарите бе, че гърците се държат по същия начин като германците", пише Грийнспан. „Но е очевидно, че предпочитайки еврото южните страни не промениха поведението си, което хронично водеше към обезценяване на курса на националните валути спрямо германската марка".

От 1990 до 1998 г. разходите за заплати и цени на Юг се увеличаваха по-бързо отколкото на Север, заявява Грийнспан, като след въвеждането на еврото този процес дори се ускорява. Ситуацията се променя едва след кризата 2008 г., когато са налице признаци на стабилизиране на цените в двата региона.

Бившият председател на Фед смята за забележително, че рейтингът за застраховката по кредитен риск през 2010 г. практически е съвпадал с рейтинга на нивото на разходи за заплащане на труда и ръста на цените, което кара южните страни да изглеждат по-малко конкурентоспособни в очите на пазарите и следователно по-изложени на кредитен риск. При това северните стоки винаги да изглеждали по-привлекателни по цени и до първото тримесечие на 2011 г. те практически са покривали нуждата от внос на южните страни. Но от въвеждането на еврото на северняците се наложило да поемат върху себе си субсидирането на потреблението в южните си съседи.

След въвеждането на еврото през 1999 г. за южняците, които все още не са се присъединили към валутния съюз става по-просто да поддържат финансовата си стабилност благодарение за заемите, станали по-достъпни за сметка на кредитоспособните северни страни. До 1999 г. кредитите в местна валута на юг са по-скъпи, отколкото на север.

Приемането на еврото има и негативни последици. Деноминираните в драхми 10-годишни държавни облигации падат с повече от 450 базисни пункта спрямо германските и през 2001 г. на Гърция й се налага да се присъедини към валутния съюз, докато за държавните облигации на Франция, Германия и Белгия промяна няма.

„Евро-северът исторически се отличава с високи темпове на натрупване и ниска инфлация и предпочитане на дългосрочните инвестиции пред бързия ръст на потреблението", заявява Грийнспан и допълва, че сега на южните страни ще им се наложи да приема северния модел, ако искат еврото да остане жизнеспособна валута.