Амбициозният проект, с който Китай променя световната търговия

2577
Амбициозният проект, с който Китай променя световната търговия

© Pixabay.com

Огромните инфраструктурни проекти, с които Китай опитва да промени картата на световната икономика, за да се озове окончателно в нейния център, са известни с доста поетично име – новия Път на коприната.

Журналистката от ВВС Кари Грейси обиколи неотдавна най-емблематичната част – сухоземния път, който свързва азиатския гигант с Европа, за да разкаже за амбициозните планове на Пекин.

В действителност, инициативата „Един колан, един път“, както е официалното название на проекта, надхвърля много пътя, обезсмъртен от Марко Поло през 13-и век. Той включва още пет сухопътни коридора към Западен и Южен Китай, както и нови морски маршрути.

Историите на хората, които Кари Грейси срещнала по време на пътуването си между град Иу и Великобритания, дават известна представа за мащаба на проекта и за неговата сложност. Проектът на века“ в Китай е толкова обхватен и смътен, че вероятно ще е необходим един век, за да разберем значението му“, разказва журналистката пред ВВС.

Но тези три истории от новия Път на коприната несъмнено са добра отправна точка за по-добро разбиране на предизвикателствата и рисковете на инициативата, на която някои гледат със страх, а други с оптимизъм.

Историята на железопътния работник

У Сяодун още си спомня времето, когато започнал да работи в железниците. Било 1983 г. и Китай концентрирал едва 1% от световната търговия.
И по онова време амбициите на 17-годишния младеж не стигали по-далече от униформа и безплатни пътувания с влак.

„Нашите влакове бяха като трактори. Имахме парен влак“, спомня си железопътният работник. Днес Китай е страната с най-активна търговия в света. И У се гордее, че е един от войниците на новия Път на коприната на президента Си Цзинпин.

Облечен със синя униформа и каска, той обикаля зоната на товарните влакове в Иу, раздавайки нареждания на мъжете, които товарят вагоните с контейнери, високи 12 метра. Въпреки френетичните движения, шумът от кранове, сирени и камиони не може да скрие факта, че товарният влак, който трябва да потегли към Европа, регистрира закъснение.

Когато У започнал да работи в железниците, Иу било забравено от бога градче и никой не мислел, че ще търгува със света. Освен това изпращането на товари в други части на Китай изисквало двумесечно планиране.

Днес У контролира заминаването на влаковете, които изминават повече от 11 000 километра, за да стигнат до нови страни. Но това не означава, че не му оказват натиск да продължава постоянно да подобрява работата си и този натиск идва от най-високите етажи на властта.

Китайските императори искали да имат власт над всичко, което е под небето. И в момент, когато САЩ са все по-малко заинтересовани да бъдат световен лидер в свободната търговия, президентът Си е готов да се възползва от тази възможност.

Последният му план е толкова амбициозен, че вероятно ще са необходими десетилетия, за да узнаем дали той ще бъде достоен наследник на стария Път на коприната. Но поради липсата на други страни, готови да мислят мащабно, влакът, за който работи У, е на изходната точка на несъмнено най-амбициозното усилие за оформяне на новия век.

Критиците на проекта казват, че превозването на 50 контейнера от Иу към Европа е слабо начало и че няма смисъл от икономическа гледна точка. Един кораб, например, може да транспортира до 10 000 контейнера за едно пътуване. И дори с държавни субсидии влаковият транспорт излиза над два пъти по-скъпо.

Но У Сяодун отбелязва, че влакът се нуждае от не повече от 18 дни, за да завърши пътуването си спрямо 35 дни при плаването по море. „Влакът няма да замени морските товари, но има голямо поле, което се разширява, особено към страните без крайбрежие“, обяснява У.

Защо Китай не иска големите й компании да инвестират в чужбина?В последните години китайските компании осъществиха редица импулсивни покупки в цял свят

Визията на Пекин надхвърля значително железниците и включва шосета, петролопроводи, пристанища, индустриални зони и морски пътища. Китай обещава да инвестира повече от един милиард долара в инфраструктурни проекти, за да улесни търговията.

И докато пресича два континента, натоварен с продукти „Произведено в Китай“, товарният влак се превръща във важен символ на успеха.

Някой ден ще се отправя на път, за да видя всичко със собствените си очи“, обещава У, докато пали цигарата си и гледа релсите.

Историята на строителя

„Най-много се страхувам от замръзнала земя“. Почвата се отразява върху червената му каска, а на челото му се събира пот, но умът на Сю Сиуън е някъде другаде: тревожи го зимата. „Тук температурата може да падне до -40 градуса, а вятърът е смъртоносен. Няма да можем да работим четири месеца“, оплакване Сю.

Той е инженер в компанията за урбанистични строежи Пекин и неотдавна започнал да строи 13 станции за ново леко метро в столицата на Казахстан - Астана. Сю има срок от две години и все още няма много за показване на станция номер шест, където двадесетина работници наскоро са започнали да работят с машини, пристигнали неотдавна от Китай.

Сю е ветеран в проектите в чужбина и вече е помогнал на компанията си да построи болница в Африка, писта за приземяване на Малдивите и полицейско училище в Коста Рика. Но сега за първи път той е основният отговорник за проекта. „Много съм горд, толкова голям проект и аз съм лидерът“, казва той.

Не само неговата репутация е заложена на карта. Проектът в Астана е възможност за Китай да изнася собствените си стандарти в индустрия, в която иска да е лидер. Самият президент Си Цзинпин присъства на церемонията по подписването на договора. Така че не е чудно, че Сю Сиуън понякога усеща върху плещите си бремето от очакванията на страната.

Това е китайското инженерство на най-високо равнище, най-напредналото на глобално ниво. И ако имаме успех, ще постигнем повече проекти“, казва Сю.

Това е новият Път на коприната в действие. Със свиваща се икономика у дома, строителните компании търсят все повече възможности в чужбина с проекти, които се подкрепят с държавни кредити.

Макар Китай да твърди, че плановете му са от полза за всички, тук голямата част от работните места ще бъдат за китайски служители. Критиците твърдят, че Китай изнася проблема си с прекомерния капацитет за сметка на съседните си страни, които ще затънат в дългове и ще се напълнят с „бели слонове“.

Това обаче не притеснява строителя. Според Сю най-важното е да изпълни договора навреме. И от всички предизвикателства по пътя му го притеснява най-много управлението на служителите му.

Не всички имаме опит в работата в чужбина и трябва да гарантираме, че негативните емоции няма да се натрупат и да създадат проблеми“, обяснява Сиуън. Китай и Казахстан са съседни страни, но след векове на руска доминация мнозинството казахстанци в културно отношение са по-близо до Русия.

Освен това две трети от населението са мюсюлмани и свинското месо не е част от местната диета. Сю Сиуън не говори нито казахски, нито руски, който тук е езикът на бизнеса и на културата, и не е имал време да създаде приятели сред местните хора.

Защо Китай купува семената на света? Китай масово купува големи компании, заети в сферата на земеделието и храните

Той работи седем дни в седмицата и му липсват съпругата и детето му, които са останали в Пекин. Но когато затвори очи, се вижда как пътува с лекото метро заедно с тях. „Ще доведа семейството си тук, за да видят какво съм построил. И ако всичко е наред, ще помисля да поема нови, още по-големи рискове“, споделя Сю.

Новият Път на коприната ще бъде пълен с подобни предизвикателства, смята той.

Историята на животновъда

Рафа помага на родителите си с кравите, откакто се помни. Движи се бавно и леко като мъж, който е прекарал целия си живот сред животни. Но тази спокойна походка прикрива силна амбиция.

Китай може да има планове с Полша, но този 23-годишен животновъд има свои планове за Китай. Усмихва се, докато си слага гумените ръкавици и ботуши. „Китай е голям пазар с хора, които трябва да се хранят. Нашето мляко не е генно модифицирано и се придържа към най-високите здравни стандарти в ЕС. Можем да ви предложим качество в Китай“, казва Рафа.

Това е просто, но солидно предложение. Голяма част от земята и водата в Китай са заразени и регулаторите трудно откриват измамниците. Средната класа в Китай не се доверява на храните, които идват от местните ферми и всеки ден пръска повече пари, за да купува вносни продукти.


Освен това млечната индустрия предизвика най-тежката криза на доверието на потребителите в последните години, когато млечна формула за бебета беше примесена с индустриални химикали, които отровиха хиляди деца.

Рафа може да прекара цели часове в залата за доене, но знае отлично, че Китай е преследван от призрака на токсичното мляко. Млечната ферма на Рафа не прилича на индустриалните комплекси в Китай.

Сгушена е сред гори и езера близо до градчето Пятница, Североизточна Полша, място, известно като „зелените бели дробове“ на страната. В тази ферма има 99 млечни крави и 40 телета. Но за да демонстрира сила в цифри, Рафа и родителите му са свързали с млечна кооперация.

В момент, когато млечният пазар в Европа се свива, кооперацията потърсила благоприятни възможности в Китай.
Камионът с млякото пристига два пъти на ден, защото въведената технология е увеличила добива и цистерната на фермата вече няма достатъчен капацитет, обяснява Рафа.

Той показва на смартфона си чиповете с важни данни за всяка крава и обяснява как доставчикът на зърно измерва точното количество на храната за всяко животно. Надеждите му са фермата да се разширява.

От другата страна на границата, Беларус и Украйна, китайските компании инвестират в големи терени с обработваема земя и млечни крави с десетки хиляди глави едър рогат добитък. Но тук, в Полша, купувачите трябва да бъдат регистрирани на местно ниво компании. Освен това Рафа не би помислил да се раздели с фермата си.

Това е земята на баща ми и на дядо ми, сега искам да сложа собствения си отпечатък. Не искам да я продавам, а само да имам достатъчно пари“, категоричен е той. Но се надява да се възползва от китайските амбиции, за да постигне собствените си цели.

Къде искат да живеят богатите китайци? В кои държави и градове предпочитат да имигрират китайските милионер?

Полша е важна страна в новия Път на коприната в Китай – транзитен пункт към европейските пазари. С постоянно движение на товарен влак към Западна Европа, но с вагони, които се връщат празни. Китайският ангажимент за намиране на нови партньори и пазар за здравословно мляко е добра възможност.

В залата за доене една крава излиза с несигурен ход, докато автоматична врата се отваря, за да позволи влизането на друга. Рафа почиства вимето й търпеливо и грижливо. Този млекопроизводител не е обременен от огромните разстояния и от сложната бюрокрация на китайския пазар.

Искаме да опитаме. Учим се в движение и мислим в големи мащаби“, казва Рафа.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg