България е сред страните, в които рискът от бедност и социално изключване е най-висок. Това показва представен днес от Европейската комисията преглед на социалната ситуация в страните от Евросъюза. Той очертава и тревожни тенденции по отношение на дългосрочната безработица у нас.

Съгласно прегледа на заетостта и социалното развитие в Европа за 2012 г. след пет години икономическа криза и връщане на рецесията през 2012 г. безработицата достига небивали през последните почти двадесет години мащаби, доходите на домакинствата спадат и рискът от обедняване или социално изключване нараства, особено в държавите-членки от Южна и Източна Европа.

Появява се нов вододел между страните, които като че ли са попаднали в низходящата спирала на спад в производството, бързо нарастваща безработица и бързо намаляващ разполагаем доход, и страните, които показват до момента добра или поне известна стабилност, показва анализът, цитиран от БГНЕС. Последните имат по-добре функциониращи пазари на труда и по-устойчиви системи за социална сигурност.

По думите на европейския комисар по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор "социално-икономическото положение в Европа едва ли ще се подобри съществено през 2013 г., ако не постигнем по-голям напредък и при решаването по внушаващ доверие начин на кризата с еврото."

Средното ниво на безработицата в ЕС нарасна до почти 11 %. Докладът потвърждава нов модел на задълбочаващи се различия, които се открояват най-силно между северните и южните страни от еврозоната. Разликата между нивата на безработицата в тези два региона бе 3.5 пункта през 2000 г. и спадна до нула през 2007 г., но след това бързо нарасна до 7.5 пункта през 2011 г. Извън еврозоната различията, макар и да нарастват, са значително по-малки.

Рисковете от обедняване и възможностите за избягване на бедността варират много между държавите-членки. Някои групи от населението са по-силно засегнати. Младите хора, безработните жени и самотните майки са сред тези, които са най-силно застрашени от трайна бедност. Липсата на осезаем възстановителен период подложи на натиск доходите на домакинствата в повечето държави-членки и увеличи рисковете от трайно социално изключване.

Реалният брутен разполагаем доход на домакинство намаля между 2009 г. и 2011 г. в две трети от държавите — членки на ЕС, за които е налична информация, като най-голям спад се отбелязва в Гърция (17 %), Испания (8 %), Кипър (7 %) и Естония и Ирландия (5 %). Тази тенденция рязко се различава от положението в скандинавските държави, Германия, Полша и Франция, където благодарение на системите за социална сигурност и по-устойчивия пазар на труда общите доходи са продължили да се увеличават по време на кризата. Навсякъде обаче продължаващата криза увеличава рисковете от трайно социално изключване.

От гледна точка на ефективността на системите за социална сигурност за преодоляване на бедността, тяхната структура е също толкова значима, колкото и размерът им — едни и същи нива на социални разходи в различните държави-членки водят до различни степени на намаление на бедността.

За да се намали несъответствието между предлаганите и търсените умения, страните трябва да инвестират по-ефикасно в образованието и обучението, да финансират по-добре активни политики на пазара на труда и да подпомагат създаването на работни места за високо квалифицирани кадри в секторите, които отбелязват растеж, като екологосъобразна икономика и екологосъобразни технологии, информационно-комуникационни технологии и здравеопазване.