На 9 юли Европарламентът ще гласува доклад на българския евродепутат в групата на ПЕС Атанас Папаризов по проекта за Регламент относно условията за достъп до газопреносната мрежа в ЕС, предаде БНР.

Докладът е изготвен в контекста на реформата на европейския пазар на електроенергия, известна като „Трети енергиен пакет”. Сред основните цели на новото европейско енергийно законодателство е да се отдели производството и доставката на електричество от експлоатацията на мрежата, да се даде достъп на по-малки компании до пазара на електроенергия, потребителите да получат повече възможности за избор и да се стимулира производството на енергия от алтернативни източници.

В края на миналата седмица Информационното бюро на ЕП в София организира конференция на тема „Към обща европейска енергийна политика”. В нея взеха участие Атанас Папаризов, представители на българското министерство на икономиката и енергетиката, държавните органи за енергийно регулиране, енергийния бизнес, НПО-сектора и академичните среди.

„С приемането на „Третия енергиен пакет”, който се надяваме да влезе в сила до края на 2009 г., когато завършва мандатът на този Европарламент, ще се приемат нови общи правила за всички страни членки на ЕС“, каза за БНР Атанас Папаризов. „Има един преходен период от две години, през които тези правила трябва да се приложат в националното законодателство, а след това и период, в който трябва да се постигне по-голяма отвореност на пазара на електроенергия“, поясни той.

В България в енергийния сектор много неща ще трябва да се променят. Например, възможностите за смяна на доставчиците, които сега са ограничени, за да може в обстановката на нарастваща енергийна зависимост и повишаващи се цени на електроенергията да бъдат защитени правата на потребителя. И той действително да има не просто деклариран, а реален избор на доставчик. И в рамките на един месец да може да получава точна информация за реалното си потребление и съвети как най-добре да потребява чрез т. нар. интелигентни измервателни прибори. Правителството трябва да определи и критерии за т. нар. енергийна бедност, за да може отговарящите на тези критерии социално-слаби хора да бъдат подкрепени от държавата”, посочи още Папаризов.

Според директора на Дирекция „Енергийна стратегия” в Министерството на икономиката и енергетиката Иванка Диловска в бъдеще можем да очакваме конкуренти цени на електроенергията, но не можем да очакваме намаляване на сегашните й цени.

„При всички случаи, както и в досегашния закон, така и в бъдещата стратегия на България, ще е предвидено запазване на т. нар. защитен сектор, от който потребителите могат да купуват електроенергия по регулирани цени“, поясни още Иванка Диловска. „Въпросът е, че трябва постепенно да създадем условията този сектор да намалява обема и дела си. За да се случи това обаче, трябва да има пазар, трябва да има конкуренция и ние трябва да създадем условията за това. А производителите трябва да имат достатъчно количества енергия, които да предложат“, допълни тя.

„И най-добре е наистина да има и борса, да използваме съществуващите борси в съседните страни, които работят добре, да се присъединим към тях и да ускорим този процес. В крайна сметка двете цели на либерализацията са първо, мрежовите компании да са добре регулирани, да се развиват и предоставят достъп, така че всеки един от нас, бил той индустриален или битов потребител, да може да ги използва. И второ, да има достатъчно доставчици, които да предлагат енергия на конкурентни цени. Ние трябва да работим и в двете посоки”, смята Диловска.

Стратегията на България за развитие на енергетиката и енергийната политика, която страната ни подготвя, при всички случаи ще е до 2020 г., посочи още тя. Според нея, ако тя бъде утвърдена и приета преди още да е ясна европейската рамка, ще се наложи в последствие да я актуализираме, за да я адаптираме.

„Във всички случаи ние сме участник в изработването на европейската стратегия. Ние защитаваме нашия национален интерес чрез участие в преговорите и изразяване на позиции. А стратегията ще е документът, който после ще ни подпомогне да стигнем до тези цели, които си поставяме до 2020 г.”, завърши Диловска.