Животът в съвременните градове се ръководи от автомобилния трафик.

Улиците са проектирани според колите. Колоездачите, пешеходците, продавачите и всички други форми на живот в града са изведени от периметъра чрез тесни алеи и тротоари.

Истински споделеното пространство се осигурява от парковете и площадите. Тази реалност е толкова основополагаща, че трудно може да бъде осъзната.

Все още има хора обаче, които смятат, че градовете са за хора, а не за коли! Пространството на града трябва да е годно за живот.

Щом попаднете в съвременен град, разграфен от улици, как можете да промените статуквото? Как градовете могат да бъдат върнати на хората?

Барселона е една стъпка по-близо до осъществяването на тази идея. Властите там са измислили хитро решение на проблема.

Това е птица... това е самолет... това е суперквартал

Ако сте били в Барселона, тогава сте наясно колко прекрасен е градът –това е един от най-приятните за пешеходни разходки град на планетата. Богат е на пазари, кафенета по тротоарите, оживен уличен живот и т.н.

Но през последните години буквално бе задръстен от коли. Замърсяването на въздуха е ужасяващо. Затова през 2014 г. бе разработен план за развитие на града. Той цели да върне Барселона на хората (и да намали замърсяването).

В Америка подобна идея трудно би се приела от обществото. Същото вероятно важи и за много други страни в цял свят. Затова идеята на Барселона звучи фантастично.

Планът предвижда 300 км нови алеи за велосипедисти, обновяване на автобусната мрежа с по-добър достъп и по-голяма честота, повече зелени простраства и т.н.

Най-вълнуващата идея обаче представляват „суперкварталите“ – концепция, дело на Салвадор Руеда, директор на Urban Ecology Agency of Barcelona.

Идеята е простичка. Необходими са 9 квадратни "зони" в града (не е задължително да бъдат точно 9, но това е идеалният брой). Придвижването с коли, товарни автомобили и т.н. по вътрешните улици ще бъде забранено.

Там ще могат да се движат само пешеходци и велосипедисти и то с ниска скорост - максимум 16 км в час. Освен това улиците ще бъдат еднопосочни.

По този начин се създава суперквартал, или малък град, чиято вътрешност може да бъде контролирана и да се постигне баланс между движението на колите и хората.

Планът на Барселона предстои да бъде постигнат на два етапа.

Първият етап от плана, който в момента се въвежда в няколко зони, представлява ограничаване на скоростта за движение по пътищата във вътрешността на суперквартала до 20 км в час. Този етап може лесно да бъде въведен и не струва много средства. Основно се променят пътните знаци и сигнали.

Руеда изчислява, че Барселона може да изпълни този етап в целия град за по-малко от 22 милиона долара.

Вторият етап е по-амбициозен. Той ще трансформира живота в града и начина, по който хората използват пространството.

Паркирането на колите край тротоара отива в историята. Ще бъдат построени гаражи. Максималната скорост на движение ще бъде 10 км в час. Така хората ще могат да използват улиците за игра, спорт и култулни събития и дейности. А също така и кино под открито небе.

Ако сте били в Барселона, можете да си спомните колко красиви и завладяващи са сградите. Представете си сега гледката без автомобили и напрежение заради трафика!

Ако суперкварталите бъдат напълно въведени в града, според Руеда това означава, че 60% от пространството, заето от пътища, ще бъде напълно предоставено на хората.

Властите в Барселона очертават 6 основни цели чрез суперкварталите:

  • По-екологично движение
  • Съживяване на градското пространство
  • Стимулиране на биоразнообразието и зелените площи в града
  • Стимулиране на социалния живот и градската структура
  • Стимулиране на оптималното използване на наличните ресурси
  • Интеграция на процесите на управление
  • Идеята е суперкварталите да се превърнат в своеобразни общности, квартали вътре в кварталите, в които се споделя един начин на управление и общи ресурси.

    В наши дни няколко квартала са приели модела на суперквартала. А потенциал за развитие има още много.

    Добрата новина е, че още испански градове се вълнуват от идеята да бъде преобразено градското пространство. Според Руеда този модел може да бъде въведен във всеки един град. Той е доста по-евтин за изпълнение, отколкото построяването на нова инфраструктура.

    А сега си представете града, в който живеете. Представете си своя квартал. Махнете от него натовареното движение на коли. Представете си незаетите места за паркиране край тротоара. Това вече не са площи, на които да се паркира.

    Там може да се играе, да се организират фестивали, да има площадки за деца, да се появят кафенета, в които да посядате за чаша кафе в горещ ден.

    Няма ли да бъде прекрасно?