Бедствия, глад и глобализация: Крахът на цивилизациите от Бронзовата епоха

1636
Бедствия, глад и глобализация: Крахът на цивилизациите от Бронзовата епоха

© Pixabay

Преди повече от 3200 години Средиземноморието и Близкият изток са дом на няколко проспериращи и взаимносвързани цивилизации, които общуват активно и търгуват помежду си. Египтяните, вавилонците, минойците, микенците и хитите притежават технологии и познания, с които изграждат монументални структури. Те разполагат и с писменост, с помощта на която пазят информация за икономическите си операции и военните си постижения.

Само за няколко десетилетия обаче тази висока култура е изправена пред бърз и почти тотален колапс. След 1177 година пр. н. е. оцелелите след катаклизмите, предизвикали краха на Бронзовата епоха, попадат в дълтия период на "тъмните векове", в който много от писмените култури изчезват, а някога могъщите империи са поставени на колене.

Кои обаче са причините, довели до тази катастрофа? Според автора на книгата "1177 пр. н. е. - годината, в която цивилизацията се сгромоляса" Ерик Клайн тези процеси не са отключени от един единствен фактор, а по-скоро от "перфектна буря", в която се комбинират няколко основни процеса - засушаване, глад и външни нашествия, които предизвикват ефекта на доминото в целия средиземноморски регион.


Бронзовата епоха в някои отношения много напомня на нашето съвремие по това, че и тогава светът, или поне най-развитата част от него, е силно "глобализирана". Икономиката на Бронзовата ера функционира благодарение на свободната търговия със суровини между античните цивилизации- медта и калая, които били необходими за производството на бронзовата сплав, използвана за оръжия и инструменти, керамика, слонова кост, злато и др.

Този икономически "балон" се простирал от съвременна Италия на запад до днешен Афганистан на изток и от Турция на север до Египет на юг. Цялата тази територия е била свързана с помощта на търговски и културни мрежи.

Това се доказва от множеството археологически открития в региона. Клайн дава за пример античния кораб, открит на дъното покрай бреговете на днешна Турция, близо до Улубурун. Сред останките му са намерени най-различни луксозни предмети, бижута, украшения от слонова кост, щраусови яйца, както и бронзови кюлчета в типичното за онова време съотношение между мед и калай от 10:1.

Археолозите датират корабокрушението край Улубурун около 1320 година преди Новата ера. Всички тези предмети и суровини обаче идват от различни региони. Медта се е добивала основно в Кипър, калаят - в Афганистан, ценните метали като златото и среброто идвали от Гърция и Египет, а дървеният материал, използван за строителството на самия кораб бил от характерното за територията на Ливан кедрово дърво.

"Този кораб представлява един микрокосмос на цялата международна търговия, която се е извършвала в късната Бронзова епоха", казва Клайн.

Как река Нил създаде египетската цивилизация?Древногръцкият историк Херодот казва за египтяните, че


Традиционното обяснение на историците за краха на античните цивилизации в началото на 12-и век пр. н. е. се свързва с нашествието на т. нар. "морски народи", които нападат и ограбват големите пристанища и водещите търговски центрове. Някои градове, като древната столица на хитите Хатуса, са буквално сравнени със земята.

Произходът на тези нашественици все още не е изяснен напълно, но, според една от теориите, те идват от Иберийския полуостров и земите на днешна Испания. Походът им на изток вероятно е предизвикан от климатични катаклизми, засушаване или някакво друго природно бедствие. Освен бойци, в техните кораби пътуват жени и деца, което, според археолозите и историците, е доказателство, че тези групи, освен нашественици, са и бежанци.

Според Ерик Клайн обаче техните набези не са единствената причина за колапса на древните цивилизации от Бронзовата епоха. Той дори ги описва "по-скоро като симптом, отколкото като причина за катастрофата".

През 2014 година германски и израелски учени изследват проби от почвата, взети от Галилейското езеро, с помощта на радиовъглеродно датиране и установяват, че периодът от 1250 до 1100 година преди Новата ера е най-сухият в цялата Бронзова епоха, обхващаща повече от две хилядолетия.

До известна степен Египет и Вавилон са "пощадени" от това мащабно засушаване заради близостта си до големите реки Нил, Тигър и Ефрат. Но други цивилизации нямат този късмет.  А там където има суша, има и глад.

Според Клайн едва ли е съвпадание, че годините с най-слабата реколта съвпадат с нападенията на морските народи, които вероятно също тръгват на борба за оскъдните ресурси в резултат на природните бедствия.

Още повече, че сушата не е единственият катаклизъм, който вероятно е сполетял представителите на късната Бронзова епоха. Според геофизика Амос Нур в половинвековния период от 1225 до 1175 г. пр. н. е. Средиземноморието е ударено от серия много силни земетресения.

"Всяко едно от тези бедствия само по себе си вероятно не би могло да предизвика краха на цяла цивилизация, а още по-малко на осем или повече могъщи търговски държави. Но когато по едно и също време се случат три или четири такива катастрофи се образува "перфектна буря", от която възстановяването се оказва невъзможно", обяснява историкът.

Едно от най-тежките последствия от срива на античните бронзови цивилизации всъщност не е материално. То не е свързано с унищожените градове, разбитите търговски мрежи и изчезването на ресурсите, а със загубата на култура и знания.

Как Нидерландия отвоюва земята си от морето? Нидерландия е независима държава от 1815 г., но хората, които населяват нейната територия, от хилядолетия я разширяват за сметка на Северно море


Иронията е в това, че силната взаимна свързаност и "глобализацията" на античния свят, която допринася за неговия възход, в крайна сметка ускорява и неговия край. С прекъсването на "веригите за доставка" - актуален термин от нашето съвремие, цялата икономическа система, базирана на търговията с мед, калай, дървесина, ценни метали и др. се срива.

Строителството на паметници и монументални сгради спира, а първите структурирани системи на писменост, като Линеар Б, използвана от микенците за записване на икономически и търговски операции, просто стават ненужни и биват забравени.

"Едва около 1% от населението по онова време било грамотно, но след дълбоките социалните и икономически катаклизми това знание е изгубено. Писмеността се връща в Гърция векове по-късно и то благодарение на "вноса" на финикийската азбука", казва Ерик Клайн.

Не всички древни цивилизации са засегнати в еднаква степен. Някои от тях, като микенската, минойската и хитската, са унищожени напълно. Асирийците и египтяните се "отървават" по-леко и излизат от този период без съществени щети върху икономиката и социалната си структура. Други пък се трансформират и адаптират към новите условия.

Един от резултатите на това "разместване" на икономическите пластове в Средиземноморието е възходът на желязото като предпочитан метал в производството на оръжия, селскостопански сечива и инструменти за бита. След като прекъсва снабдяването с мед и калай, се появява възможност за изпробване на други ресурси.

Кипър, който до този момент е основният износител на мед, става лидер в областта на новата технолотия, базирана на желязната руда. Оказва се, че желязото е много по-подходящо и издържливо както при обработката на земята, така и в битките с враговете.

 

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg