Държавните и правителствените ръководители на страните-членки на ЕС решиха да прекъснат заседанието си до днес на обяд, за да разгледат новите предложения за бюджета на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

Първоначалните планове бяха работата да продължи след 45-минутно прекъсване. Европейската среща на високо равнище по въпросите на бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г. бе открита при високо напрежение час след полунощ българско време.

След час тя бе прекъсната до обедните часове на днешния ден. Самата пленарна сесия започна с два часа закъснение заради многобройните двустранни срещи.

В началото на пленарното заседание бе одобрена номинацията на Ив Мерш за участие в съвета на директорите на Европейската централна банка, съобщи БГНЕС.

След като Ромпой раздаде на националните делегации новите си предложения по бюджета, лидерите взеха решение заседанието да бъде прекъснато до обедните часове на петъчния ден.

Пристигайки в Брюксел, повечето европейски лидери открито демонстрираха желание да защитят своите национални интереси в кризисната Европа. Правителствените и държавни лидери на 27 страни-членки на Европейския съюз са в Брюксел, за да обсъдят 7-годишния общ бюджет на организацията за периода 2014-2020 г.

Важната среща се провежда в условията на остри разногласия за размера на бюджета и разходите, отбелязват почти всички световни агенции. Още преди нейното започване вървяха упорити слухове, че някои страни от ЕС са готови даже да наложат вето, ако бюджетът не отговаря на техните изисквания.

Сред тях са Великобритания, Австрия, Швеция, Дания, Латвия, Румъния и Италия. Причина за тази остра позиция е фактът, че ЕС е разделен на два лагера: групата на богатите страни, които не искат да увеличават разходите си за общите програми на съюза, и бедните държави, искащи допълнителни помощи от Брюксел.

Осем от страните, които дават повече средства на европейския бюджет – Австрия, Великобритания, Дания, Франция, Финландия, Германия, Холандия и Швеция – се обединиха, за да поискат съкращаване на разходите. Но са на всичко друго, освен на една страна, по въпроса по какъв начин трябва да се случи това и точно с колко.

За да се изгладят противоречията, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой и председателят на Европейската комисия Жозе Барозу проведоха интензивни консултации с ръководителите на националните делегации. С тях се срещна и българският премиер Бойко Борисов.

Свидетелство за трудното намиране на компромис е фактът, че за пръв път премиерите от Европейската народна партия не успяха да се съберат на общо заседание и да излязат с обща позиция относно бюджета. Така е нарушена една от традициите преди подобен род форуми.

В същото време лидерите на страни, които са членове на Партията на европейските социалисти, втората по големина партийна общност в ЕС, са успели да се видят. На срещата бе и президентът на втората икономика в еврозоната Франсоа Оланд, председателят на ПЕС Сергей Станишев, който е домакин и инициатор на срещата.

Очакваше се Великобритания да причини най-силни главоболия по време на форума. Премиерът Дейвид Камерън заплаши да се възползва от правото си на вето, ако разходите не се замразят в реално изражение. Той настоя, че по време на затягане на колани ЕС също трябва да съкращава разходите си.

Камерън е готов да приеме таван на разходите от 940 млрд. евро. Първоначално той се зарече да отстоява замразяване на нивата от 2011 г., което, според Великобритания, се равнява на 886 млрд. евро.

Седемгодишният бюджет, известен като Многогодишна финансова рамка, определя приоритетите за разходването на средствата за периода, след като лидерите на съюза договорят националните вноски и определят таваните за всяка от петте големи категории разходи.

В центъра на противоречията са и "кохезионни фондове" - милиарди евро, отпускани ежегодно на най-новите и най-бедни членки, за да настигнат останалата, по-богата част от континента. Тези фондове ще бъдат защитавани със зъби и нокти от 15 държави, сред които България, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Румъния, Словакия, Словения и някогашната сила Испания.

"Ние все още нямаме обща позиция, но имаме общ подход към преговорите", заяви дипломатически източник, дипломатически начин да се каже, че двете страни не са съгласни с резултатите от двустранната среща между президента Франсоа Оланд и германския канцлер Ангела Меркел.

"Германия ще се включи в преговорите конструктивно, но също ще отстоява собствените си интереси", предупреди по-рано Меркел. "Европа е компромис, всеки трябва да дойде с позициите си, да ги защитава, да потърси кой е най-добрият път, по който да бъде водена Европа в продължение на седем години", призна Оланд.

Но Меркел заяви, че е "възможно" и необходимо да се достигне нов връх и да се присъедини по тази точка към лидерите на Австрия, Италия, Испания и Полша. "Ако не бъде постигнато споразумение, това няма да бъде драматично", заяви испанският министър-председател Мариано Рахой.

"Ние всички сме наясно, че преговорите са много трудни. Държавите-членки имат различни позиции. Възможно е да не бъде постигнато споразумение на срещата на върха", заяви полският министър на финансите Яцек Ростовски преди общата среща.

След прекъсването на заседанието германската канцлерка Ангела Меркел отново изрази съмнения, че е възможно на това събиране да има съгласие за бюджета на Европа. Франция също не е доволна от бюджета.

Лидерите на ЕС трябва да договорят следващия бюджет в размер на 1 трилион евро за 2014-2020 г. Повечето лидери напуснаха залата, без да направят коментари.

След като излезе от прекъснатото пленарно заседание, българският премиер Бойко Борисов, потвърди, че предложенията на Ромпой са раздадени и предстои изучаването им от националните делегации.

"Конфликтът между страните е огромен", каза за БНР Борисов. Според него България ще отстоява позициите си за повече средства за селското стопанство и за продължаване на кохезионната политика. Според премиера всички отчитат, че България е финансово дисциплинирана.