Бездомна жена от Вашингтон, която казала на всички, че трябвало да получи чек за 100 000 долара от социалните служби, в крайна сметка доказа правотата си, след 16 години прекарани на улицата.

80-годишната Уанда Уитър спяла повече от десет години в близкия McDonalds с три куфара с вещи, като казвала на всички, че й дължат пари. „Хората си мислеха, че съм луда, казваха ми да се отърва от куфарите“, спомня си Уитър, която има четири деца.

Но в крайна сметка чекът пристигнал, след като социална работничка на име Джули Търнър й помогнала, като й назначила адвокат, пише Washington Post. Дългогодишната битка с федералната агенция започнала, когато Уитър загубила работата си като машинистка в Корнинг и се преместила при дъщеря си, която живеела в Колорадо. Тя се записала на курсове за помощник-адвокат в местен колеж и завършила три години по-късно.

Но не успяла да си намери работа като помощник-адвокат във Вашингтон и чековете й от социалните служби, към които прибегнала между 2006 и 2008 г., идвали с неточни суми. Поради това тя ги зачертавала като „празни“ и ги връщала, тъй като била решена да поправи несправедливостта.

Когато парите й свършили, тя се преместила в приют за бездомници, отказвайки помощта на дъщеря си. Уанда започнала битка да получава отново чековете си макар и с грешната сума. Тя била изпратена за психиатрично лечение, но настоявала, че говори истината и че й дължат пари.

През май тази година обаче тя била отведена от Търнър в Правния съвет за възрастни хора, където адвокатката й Даниела де ла Пиедра установила, че наистина й дължат пари. През юни 2016 г. Уанда получила чек за 999 долара – максималната сума, която социалните служби могат да дадат незабавно.

Но проблемите не свършили до тук. Чакайки парите си, бездомен мъж я ударил със стол в лицето, докато опитвала да му попречи да претършува вещите на друга жена, и насинил окото й. Първите пълни плащания вече започнали да пристигат и Уитър се преместила в собствен апартамент, който й струва 500 долара на месец.

„Тя се нуждае от икономическа, а не от ментална помощ. Това е част от проблема с бездомниците във Вашингтон. Толкова много случаи се смятат за психическо заболяване, но в много случаи бездомниците просто имат икономически проблем“, казва Търнър пред „Вашингтон пост“.