Непрестанно ескалиращият конфликт в Судан вероятно ще засегне целия регион и ще има ефект върху геополитиката в световен мащаб, прогнозират анализатори.

През последните дни надеждата на правителствата и международните органи е за поне временно прекратяване на огъня, което да позволи на повече цивилни граждани и на чужденци да напуснат страната, пише CNBC.

Сраженията избухнаха преди 10 дни в резултат на борбата за власт между суданските въоръжени сили (SAF), ръководени от президента генерал Абдел-Фатах Бурхан, и паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF), ръководени от генерал Мохамед Хамдан Дагало (известен като Хемедти).

Двете враждуващи фракции си поделят властта в Хартум след военния преврат през 2021 г., който разпусна ръководеното от цивилни граждани преходно правителство, въведено след падането на диктатора Омар ал-Башир през 2019 г.

Различаващите се икономически и политически виждания на Бурхан и Хемедти така и не се доближиха до консенсус, а напрежението между силите започна да ескалира в началото на този месец.

В понеделник вечерта (24 април) влезе в сила 72-часово прекратяване на огъня с посредничеството на САЩ, което, както се надяват международните организации и правителства, ще позволи на цивилните да напуснат страната. По оценки на Международния комитет за спасяване, около 15 000 бежанци вече са преминали на запад в съседен Чад.

Поредното несигурно примирие

RSF вече твърди, че още тази сутрин SAF са нарушили прекратяването на огъня. "Потвърждаваме пълния си ангажимент към 72-часовото примирие, което има за цел да отвори хуманитарни коридори. Суданската армия обаче е нарушила примирието, като продължава да атакува Хартум със самолети", се казва в изявление на RSF.

"Призоваваме суданската армия да спазва прекратяването на огъня и неговите условия, за да облекчи страданията на невинните цивилни граждани. Призоваваме също така международната общност да се намеси и да окаже натиск върху суданската армия да спазва условията на прекратяването на огъня.", допълва организацията.

Примирията през последните 10 дни бързо се разпадат, а от началото на сраженията са загинали най-малко 400 души, което Организацията на обединените нации вече определи като хуманитарна катастрофа в североизточната африканска страна.

Шарат Шринивасан, директор на Центъра за управление и права на човека към Университета в Кеймбридж, коментира пред CNBC, че международното участие в това прекратяване на огъня може да увеличи шансовете му за успех.

"Изглежда, че при сегашното прекратяване на огъня е имало някакво международно, американско посредничество, така че може да се приеме, че има и друго влияние и сила зад него", смята Шринивасан. Той допълва, че 72 часа са "много време, ако то се запази", тъй като ще позволи на Судан да получи важна хуманитарна помощ и потенциално ще отвори вратата за преговори между двамата военни лидери.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш предупреди на заседание на Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк, че съществува риск от "катастрофално разпалване" на конфликта, което може да погълне Судан и други региони, ако скоро не бъде намерено решение.

Арабите смятат, че икономиката е слаба, когато има демокрацияАрабите губят вяра, че демокрацията може да осигури икономическа стабилност в Близкия изток и Северна Африка, според резултатите от мащабно ново проучване

Географски кръстопът

Размерите на Судан и разположението му на кръстопътя на Индийския океан, Африканския рог, Северна Африка и арабския свят му придават особено геостратегическо значение.

Судан има сухопътни граници с Египет, Либия, Чад, Централноафриканската република, Южен Судан, Етиопия и Еритрея и се намира от другата страна на Червено море от Саудитска Арабия.

"Египет има дългогодишни връзки със Судан и особено с въоръжените сили. Едната страна в този конфликт в момента - самите Сили за бърза подкрепа - имат тесни връзки с редица участници, особено с фелдмаршал Халифа Хафтар в Либия, но чрез Хафтар отново и с ОАЕ и други участници в региона", обяснява един от водещите анализатори в региона, автор на книгата "Когато мирът убива политиката: "Международната намеса и непрестанните войни в Судан".

Съобщава се, че Хафтар, командващ Либийската национална армия, е оказал подкрепа на SAF в периода преди избухването на конфликта на 15 април, но отрича да е участвал в него.

По данни на Атлантическия съвет, либийският военачалник отдавна е подкрепян от ОАЕ, които през 2014 г. предоставиха изключителна военна и политическа подкрепа на неговите Либийски арабски въоръжени сили в усилията им да се противопоставят на ислямистките бойци и политическите опоненти в Източна Либия.

Тези взаимоотношения увеличават вероятността Судан да се "вплете в по-широки политически разломи" и затрудняват намирането на решение в близко бъдеще, смята Бенджамин Хънтър, анализатор за Африка в глобалната консултантска компания за рискове Verisk Maplecroft.

Дългата ръка на Москва

Известната руска наемническа група "Вагнер груп" е свързана с различни търговски и военни операции в Судан.

Нейният лидер Евгений Пригожин твърди, че нито един член не е присъствал в страната през последните две години, въпреки че е добре известно, че "Вагнер" е активна в продължаващата гражданска война в Централноафриканската република и в по-широкия регион Сахел, засегнат от несигурност.

Интересът на Москва към Судан датира отдавна. Бившият президент Башир подписа редица сделки с Кремъл през 2017 г., които включваха разрешение за руска военноморска база в Порт Судан, на Червено море, както и концесии за добив на злато за руска компания, за която Министерството на финансите на САЩ твърди, че е прикритие за дейността на Вагнер.

Добивът на петрол в Либия е в хаос, точно когато светът се нуждае от негоНаскоро Либия обяви, че произвежда по 1 млн. барела петрол на ден по-малко от миналата година. Каква обаче е реалната ситуация?

Твърди се, че Вагнер е изпратен в Судан през декември 2017 г., за да предостави политически и военни помощи на Башир в замяна на тези концесии. Съобщава се, че партньорството на Хемедти с Вагнер в сектора на златото в Судан се е изразило в предоставяне на оръжия от самолети на Вагнер, базирани в Либия.

"Тези взаимоотношения вероятно ще се задълбочат през следващите шест месеца и ще укрепят още повече разрастващата се мрежа на Вагнер в региона на Сахел, където той е разположил наемници и се е превърнал в играч в добивния сектор", предполага Хънтър от Verisk Maplecroft.

"Тесните връзки с "Вагнер", които потенциално може да включат разполагане на повече руски наемници, рискува конфликтът в Судан да се окаже обвързан с конкуренцията между западните държави и Русия."

Анализатори все пак допускат, че е "лесно да се преувеличи" участието на Москва и че "преди всичко става въпрос за действащите лица на място" и техните различни геостратегически съперничества.

"В този смисъл, този конфликт е от голямо значение, защото извежда на преден план редица сложни спорове за ресурси, сигурност и влияние, които от известно време тормозят региона, така че Судан е огнище на много по-сериозни регионални динамики.", обяснява Хънтър.

Петрол, злато, оръжия

Хартум и силните страни от Персийския залив - Саудитска Арабия и ОАЕ разчупват ледовете през 2010 г. след период на напрежение по времето на Башир. Връзките се задълбочават след това, когато RSF и суданската армия предоставят войски заедно с емиратските сили на водената от Саудитска Арабия коалиция, воюваща в Йемен.

МАЕ: Намаляването на добива от ОПЕК+ може да навреди на икономическия ръст Съкращенията на добива на петрол могат да навредят на потребителите и на глобалното икономическо възстановяване

"Имаше отношения, които се изградиха около интересите в областта на сигурността, но след това и около други неща като производството на злато, достъпа до селското стопанство и т.н.". ОАЕ току-що обявиха, че инвестират сериозно в Порт Судан, и това отново беше знак, че виждат стратегическото значение в този оспорван свят на Индийския океан.", допълват анализатори.

Какво ще стане по-нататък?

Въпреки тридневното прекратяване на огъня, нито един от лидерите все още не е изразил готовност да започне преговори за прекратяване на конфликта, който според анализаторите бързо ще погълне инфраструктурата на страната и ще привлече околните държави.

"RSF вероятно ще се насочи към петролната инфраструктура, свързваща Южен Судан с Хартум, и към терминала за износ в Порт Судан", предполага Хънтър от Verisk Maplecroft. "Приходите от транзитните такси за тръбопроводите се контролират от SAF и силите на Хемедти ще се опитат да ги прекъснат.", убеден е той.

Увреждането на тази петролна инфраструктура би нарушило износа на петрол на китайските, индийските и малайзийските компании в Южен Судан, които зависят изцяло от Судан за достъп до световния пазар.

Трите най-мощни частни армии в светаЧастните военни компании през последните години все повече увеличават присъствието си в областта на сигурността и отбраната, превръщайки този сектор в една изключително доходоносна бизнес ниша за милиарди

Относително ниският добив на Южен Судан означава, че въздействието върху световните пазари на петрол ще бъде ограничено, но въпреки това 90% от икономиката на страната е съсредоточена върху износа на петрол.

Хънтър предполага, че това ще принуди администрацията на президента Салва Киир, която е изправена пред вътрешни предизвикателства от различни въоръжени групировки, да подкрепи SAF, в случай че Хемедти атакува петролната инфраструктура.

Verisk Maplecroft очаква Чад да бъде привлечен на страната на SAF, а конфликтът вероятно ще попречи и на разрешаването на спора между Египет и Етиопия за Големия етиопски язовир, тъй като и двете държави са се присъединили към противоположните страни на суданския конфликт.

"Египет е твърд поддръжник на SAF и според сведенията е нанасял въздушни удари по противниците им, докато от 2021 г. Хемедти поддържа по-близки отношения с Адис Абеба", казва Хънтър.

"Въпреки това етиопският министър-председател Абий Ахмед все още не е предоставил пряка военна подкрепа за RSF и е малко вероятно да го направи, защото това би въвлякло Египет и Етиопия в прокси конфликт."

Лабиринт без изход

Фактът, че надпреварата е за това кой "доминира в сигурността" за държавата, "не вещае нищо добро" за надеждите за скорошно разрешаване на проблема, скептични са анализаторите.

Има "голяма тревога", че двете страни могат да се опитат да включат в конфликта други местни въоръжени групи и бунтовнически движения. Малка "искрица надежда" може да се търси в това, че и двете страни разчитат не само на международна подкрепа, но и на подкрепата на големия бизнес в Судан.

Големите бизнес интереси, доминиращите политико-икономически субекти в страната, са много по-засегнати от този конфликт и могат да въздействат по различни начини върху двамата участници, особено върху суданските въоръжени сили, за да се опитат да ги ограничат и да ги накарат да се оттеглят.

На толкова ранен етап обаче "няма лесни пътища" за преговори или посредничество, освен да се подкрепи прекратяването на огъня и да се предостави възможност за регионални и международни участници да седнат на масата на преговорите с воюващите сили на място.