Пандемията от коронавируса предизвика истински хаос във водещите световни икономики и развитите индустриални държави. Блокирането на живота в страни като САЩ, Великобритания и Франция беше шокиращо за целия свят.

Но щетите, които разпространението на вируса може да нанесе върху бедните държави, засега е тема, която остава на заден план, въпреки че там катастрофата вероятно ще е още по-голяма, пише The Economist.

Към момента официалната статистика не разкрива дори малка част от това, което предстои. Броят на регистрираните случаи на Covid-19 в Африка засега е само 2800, а в Индия - 650. Но на практика вирусът вече присъства във всяка държава по света и със сигурност ще продължи да се разпространява. Ваксина няма, липсват и доказани алгоритми за лечение.

Грубите сметки показват, че при липса на строги мерки за социално дистанциране заразата може бързо да обхване до 80% от населението. Около 5% от тези хора ще развият тежки симптоми, като една трета от тази група ще имат нужда от интензивно болнично лечение. За бедните държави това означава претоварване на здравните системи.

Но социалното дистанциране е на практика невъзможно, ако живееш в някои от гъсто населените гета в градските центрове. Честото миене на ръцете също е невъзможно при липсата на водоснабдяване и канализация. Правителствата могат да заповядат на хората да не излизат, но това означава да лишат семействата им от препитание, тоест те ще излязат така или иначе. А ако полицията се опита да ги спре, ще се стигне до бунтове.

Вълната на заразата с коронавируса скоро ще залее бедните държави, а техните здравни системи категорично не са подготвени за нея. Много от тези страни не успяват да се справят с вече известните и проучените инфекциозни заболявания, а сега ще бъдат изправени пред напълно непознат вирус.

Разходите за здравеопазване на човек от населението в Пакистан са 200 пъти по-малки от тези в Съединените щати, например. В Уганда броят на министрите е по-голям от този на леглата за интензивно болнично лечение. Историята показва, че бедните държави винаги понасят много по-тежко ударите на пандемиите.

Повечето жертви на СПИН са африканци, а в началото на миналия век т. нар. "испански грип" убива 6% от населението на Индия.

Някои от развиващите се страни вече прилагат ограничения и мерки срещу разпространението на заразата. В Индия бе наложена забрана за напускане на дома за срок от 21 дни. Южна Африка дори призова армията да помогне за контрола върху спазването на карантината. Тези мерки могат да забавят разпространението на болестта, но не и да го спрат.

В други държави обаче мерките все още липсват. Уличните пазари в Минмар са препълнени, а според президента на Бразилия Жаир Болсонаро коронавирусът е просто "кашлица". В Танзания президентът Джон Магуфули заяви, че църквите трябва да останат отворени, защото коронавирусът е "сатанински и не може да оцелее при допир с тялото на Христос".

Авторитарните лидери пък виждат в Covid-19 възможност за "затягане" на хватката около властта. Много от тях ще прибегнат до забрана на публичните прояви и митингите, ще отложат изборите и ще искат по-силен контрол върху личния живот на своите граждани под паравана на "загрижеността" за тяхното здраве.

СЗО: Разпространението на Covid-19 в Европа се забавяБлизо 60 процента от заразените и 70 процента от починалите от коронавируса по света са в Европа

Има обаче и поводи за оптимизъм. Развиващите се страни в по-голямата си част са "млади". Средната възраст на населението в Африка е под 20 години, а младите, поне на този етап, изглеждат доста по-устойчиви на коронавируса. Освен това голяма част от хората са съсредоточени в селските райони.

Две трети от населението на страните, в които брутният вътрешен продукт на глава от населението е под 1000 долара, живеят в селата. За сравнение в богатите западни държави делът на "селяните" е едва една пета. А в градската среда разпространението на вирусите е много по-лесно.

Климатът също помага, макар това твърдение засега да не е много сигурно. Според някои учени Covid-19 не може да живее дълго при високи температури. А някои от африканските държави имат опит в контрола и ограничаването на заразните болести, особено след епидемията от Ебола през 2014 година.

И въпреки всички тези "предимства" на по-бедните държави са налице и значителен брой негативни фактори. Да, тяхното население може и да по-младо, но в същото време страда от повече болести заради недохранването и ниската хигиена. Хората, които живеят в селските региони, може и да се заразят по-късно с вируса, но едва ли ще го избегнат. А карантинните режими трудно могат да бъдат поддържани, ако правителствата не осигурят достатъчно солидна финансова "спасителна мрежа". Нещо, което повечето африкански държави, например, не могат да си позволят.

Търсенето на суровини в световен мащаб намалява, от което страдат най-вече развиващите се пазари. Те са сред основните износители на сурови материали. Туристическата индустрия също е в колапс. От началото на кризата с разпространението на Covid-19 чуждестранните инвеститори са изтеглили над 83 милиарда долара от развиващите се страни. Това е най-големият отлив на капитал в историята до този момент.

Постъпленията, които емигрантите от тези държави изпращат на своите близки от чужбина, също ще намалеят заради икономическия срив в развитите западни икономики, където работят.

За разлика от богатите страни, които в момента могат да теглят евтини кредити, благодарение на това, че облигациите им се търсят от инвеститорите като "спасително убежище", бедните държави са изправени пред точно обратната тенденция - все по-скъпо финансиране. А в същото време ще бъдат принудени да направят огромни инвестиции в здравните си системи.

96-годишна жена надви коронавируса в Южна КореяЖената беше диагностицирана с COVID-19 на 13 март

Изборът между спасяването на животи и запазването на работни места ще бъде изключително болезнен, пише още The Economist.

В цялата тази обстановка, вместо да работят върху възможните механизми за взаимопомощ, много от лидерите на "богатия свят" се обърнаха към национализма. Европейският съюз например забрани износа на медикаменти и медицинско оборудване. Казахстан пък спря експорта на хранителни продукти, въпреки че в страната няма недостиг на такива. ако международната търговия бъде блокирана, икономическите загуби ще бъдат още по-големи. А за бедните държави, които разчитат основно на вноса на храна, последствията могат да бъдат и смъртоносни.

В този момент щедростта е един от най-ценните ресурси. Международният валутен фонд заяви, че е готов да отпусне финансиране в размер на над 1 трилион долара. Но светът може би ще се нуждае от много повече. Държавите от Г20 също подготвят план за "инжектиране" на над 5 трилиона долара в световната икономика.

Китай отдавна работи за увеличаване на влиянието си в "третия свят", а наскоро обяви, че разработва специална програма за доставка на медицинско оборудване и лекарства за развиващите се страни. Те, от своя страна, едва ли ще забравят кой им е помогнал.

Досегашният опит на човечеството с болести като маларията и СПИН показва, че единственото работещо решение са координираните глобални усилия. В случая с Covid-19 вече е късно да се избегнат масовите смъртни случаи, но не е късно да се предотврати тоталната катастрофа, пише изданието.

Богатите държави би трябвало да помислят и за собствените си интереси. Ако оставят пандемията да опустоши "необезпокоявана" развиващите се държави, вълната ѝ много скоро ще се върне на запад.