Докато се опитвала да отслабне, Беки Бийч намерила подкрепа на едно необичайно място: хиляди онлайн видеа, в които хора се тъпчат с огромни количства рамен, бургери, пилешки крилца и морска храна.

Тази тенденция, известна като mukbang, води началото си от Южна Корея и вече се разпространи в САЩ и по цял свят благодарение на YouTube, Facebook и Instagram.

“Гледам такива видеа, когато ми се дояжда нещо сладко или някаква вредна храна,” казва Бийч, която работи като продуктов дизайнер в Далас за компания от класацията Fortune 500. Тя е свалила 5 килограма и гледа до три mukbang видеа дневно. “Просто е удовлетворяващо за гледане.”

Ашли Коб, учител по математика от Вашингтон, окръг Колумбия, също е почитател, след като разбира за тези видеа от един от осмокласниците, на които преподава.

Коб казва, че е “забавно и успокояващо” да гледаш как хората топят храна в сос и “се хранят с такава наслада.” Видеата я пренасят на “различно място” и “по някакъв начин те карат да напуснеш реалноста за секунда, сякаш четеш хубава книга.”

Подобни бляскави отзиви са добре дошли за създателите на видеа с подобно съдържание, като Бетани Гаскин от Синсинати.

44-годишната Гаскин, която има 2.2 милиона абонати на канала си Bloveslife в YouTube, е генерирала над 1 млн. долара приходи от реклами, докато хапва морска деликатеси, огромни количества ребърца и други храни, от които на човек му потичат лигите.

Тя наскоро пусна собствен сос и дори може да се похвали, че звезди, като Карди Би и Амбър Роуз, са сред нейните 1.1 милиона последователи в Instagram.

“Започнах с видеа, в които готвех,” разказва Гаскин пред MarketWatch. “Готвя наистина добре, но след това хората искаха да ме видят как ям. Без никакво извинение ям, каквото си поискам и както си поискам, а храната се стича по брадата ми.”

Гаскин има съвет и за критиците, които твърдят, че прекалено многото mukbang видеа насърчават нездравословния начин на живот: “Ако не ви харесва, не гледайте.”

Думата mukbang е смесица от корейските думи за “ядене” и “излъчване,” което на английски се превежда като „излъчване на ядене“. Лайвстриймингът на подобни видеа в Южна Корея започва през около 2009 г. Не след дълго тази тенденция се сдобива с множество фенове, а YouTuber-и започват да изкарват пари от нея.

“Основният принцип зад mukbang е, че храненето е социална дейност,” казва Виктор Чанг, мениджър маркетинг на южнокорейската верига заведения за хранене Bonchon. Това е “начин хората да се свързват посредством храната, дори и ако са на голямо разстояние един от друг.”

Пилешките крилца на компанията се появяват редовно в подобни видеа.

Някои от участниците в тези видеа избягват да говорят и използват специални микрофони, за да подсилят звука от хрупането и сърбането. Други, като Гаскин, пък обичат да водят разговор, докато се хранят.

Гаскин е висока 150 см с тегло от около 59 кг и твърди, че въпреки количествата храна, които поглъща пред камерата, не качва килограми благодарения на бързия си метаболизъм. По време на едно 30-минутно видео тя всъщност се храни едва между 11 и 15 минути.

Гаскин, която израства в бедност в Чикаго, произвеждала платки за армията през януари 2017 г., когато заснела първото си mukbang видео. Тя напуска работа през май същата година.

Съпругът й Нейт Гаскин също спира работа след 20 години в General Electric, за да подпомага нейната mukbang кариера, което включва множество участия в различни събития, посещения на болни деца чрез фондацията Make-a-Wish и сделки с рекламодатели.

За да не се делят от семейния бизнес, двамата им синове също получават доходи от mukbang.

Със същото може да се похвали и Никълъс Пери. Той е изучавал свирене на цигулка, преди да се откаже от музикалната си кариера в полза на mukbang видеата през 2016 г.

Започва с видеа, които проследяват веганския му начин на хранене, който следвал от около пет години. След това се отказал от веганството в полза на джънк фуда. Пери отговаря на въпроси на зрители, докато се оригва и дъвче, издавайки звуци на задоволство.

Пери има три mukbang канала под името Nikocado Avocado, като най-големият от тях е с 1.72 милиона абонати. Той не иска да разкрива колко печели от това.

“Един приятел ме помоли да опитам,” разказва той от дома си близо до Филаделфия. “Мислех, че е луд. Казах си, ‘Кой би искал да ме гледа как ям? Първото ми mukbang видео обаче имаше 50 000 гледания за няколко седмици, което си беше много за мен по онова време, а всички питаха кога ще е следващото видео?”

След като напълнява, Пери се опитва да се бори с ефектите от бързото хранене със спорт и с правилно хранене, когато не е пред камерата.

“Искам да се занимавам с това още няколко години,” казва той. “То е много нездравословно.”

Психологът Михал Страхилевиц, преподавател по маркетинг в колежа Сейнт Мери в Калифорния, казва, че mukbang видеата “може да изглеждат налудничави” на пръв поглед, но “да гледаш как други хора ядат е много по-здравословно, отколкото ти самият да се тъпчеш с храна.”

“Разбира се, съществува и риск тези видеа да са модел за лошо поведение и съдържанието им да се приема като нещо нормално, особено сред по-младите зрители”, добавя тя:

Оценката на Бийч, която се бори с килограмите? Поне що се отнася до нейните цели за отслабване: “Странно е, но действа!”