Фотографката Айеша Малик е израснала в американско градче с широки булеварди с палмови дървета по края.

В квартала й децата карали колело на улицата, играели на софтбол и баскетбол и се къпели в басейна през цялата година. Баща й и родителите на приятелите й отивали в офиса сутринта, а в края на седмицата играели тенис и голф на игрищата в градчето.

През декември, когато наближавала коледната ваканция, съседите се състезавали кой ще постави повече светлини и ще украси най-добре фасадата на къщата си. Разликата е, че в Дахран, както се нарича градът, в който Малик е прекарала детството и юношеството си, знаците са написани на арабски и английски, а някои жени носят було, пише ВВС.

Дахран не е в Калифорния, а на източния бряг на Саудитска Арабия.

От SoCal до Aramco

Айеша Малик е дъщеря на един от хилядите служители, които в последните 80 години са преминали през Saudi Aramco, най-голямата петролна компания в света според списание Forbes.

Създаден, за да приюти американските служители, които заменили САЩ със Саудитска Арабия,за да работят на петролните находища, Дахран е построен от нулата през 30-те години на миналия век.

Всичко започнало през 1932 г., когато Standard Oil of California (SoCal) проявила интерес към земите на Саудитска Арабия след откриването на петролни находища в съседен Бахрейн. Въпреки че саудитското правителство получило оферта и от компанията Iraq Petroleum, то решило да предостави концесията на SoCal, което позволило на американската петролна компания да прави геоложки проучвания в цялата страна.

Макар че американската компания не постигнала успех при първите проучвания в страната, през 1938 г. дошъл успехът. При седмиа опит SoCal открила суров петрол в кладенец, който веднага бил наречен Дамам 7. Той имал капацитет от 1500 барела дневно.

След като подписала споразумение за експлоатация със саудитското правителство, което предвиждало наемането на местни служители, компанията започнала да привлича геолози и квалифицирани служители от САЩ. Проблемът бил, че след като минали няколко месеца, американците не успели да се приспособят към начина на живот и обичаите на страната.

Поради това ръководителите на SoCal решили да проектират жилищен комплекс, където служителите и семействата им да могат да живеят, сякаш са си у дома. Годините минавали, броят на откритите находища нараствал и от САЩ започнали да пристигат все повече служители.

През 1944 г. компанията е прекръстена на Arabian American Oil Co. (Aramco). А чуждестранните служители на компанията започнали да се наричат арамконци.

Горди с миналото си

С площ от над 36 кв. км. в жилищния комплекс Дахран се намира централата на Aramco, а обитателите му са над 9700 души, всички свързани с компанията. Предвид факта, че служителите на петролната компания могат да се пенсионират на 60 години, когато приключи трудовият им живот, мнозинството от чужденците се връщат в родината си.

Въпреки това много от тях продължават да поддържат контакт със старите си съседи и споделят видеа, снимки и спомени от онези години във форуми като aramcoexpats. Айеша Малик, който е една от старите обитателки на Дахран, неотдавна публикува книга „ARAMCO: Отвъд петролните находища“, разказвайки преживяванията си в жилищния комплекс, където израства през 90-те години на миналия век.

В интервю, което се появява в книгата, Малик не крие щастието си, че е прекарала детството си в Дахран. „Американският дух не е единственото, което прави това място толкова запомнящо се. Това е саудитският привкус, очарователната пресечна точка за роднините и нещо, което не съм способна да обясня“, пише Малик.

За жените Дахран „беше друг свят, свят в Саудитска Арабия,в който можехме да шофираме и да се появяваме облечени както си искаме на публични места“, допълва тя.