Изправена пред рекордна цена на финансиране на дълга си, Италия- третата по големина икономика в еврозоната, представлява ли „голям риск" за европейските лидери? Въпреки плановете си за строги икономии на стойност 54.2 млрд. евро, които ще бъдат представени на депутатите днес, и въпреки изкупуването на част от дълга му от Европейската централна банка (ЕЦБ), Рим не успява да се изплъзне от погледа на пазарите, пише в. „Монд".

Първа за ситуацията в Италия заговори Ангела Меркел, канцлер на Германия, заявявайки, че „Италия е изключително крехка. Като Гърция". На 12 септември и Барак Обама заяви: „Гърция очевидно е най-спешният проблем за разрешаване. Но нови атаки срещу пазарите на Испания и Италия ще създадат още по-голям проблем".

Еврозоната не може да си позволи да остави Италия да рухне- според икономистите цената на спасяването й би изчерпала напълно всички ресурси в Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). На този фон се появи и информацията, че Китай е помолен да купи италиански дългови ценни книжа- слух, който вчера бе отречен.

Рекордни финансови разходи

Засегнат от слуховете, Рим се бори за финансиране. Разходите по заемите скачат драстично. Това оскъпи възможността за местния бизнес да се рефинансира на пазарите. Но в детайли, според анализатора от Sciences Po Франческо Сарачено, италианските публични финанси не са в бедствено положение.

Специфичните особености на италианския дълг

Италианският дълг, който достигна 1.9 трлн. евро, или 120% от БВП на страната, е един от най-тежките в света. Но това не безпокои толкова икономистите, защото дълговите книжа на Италия са относително дългосрочни- средно седем години, което означава, че се влияят по-слабо от пазарните настроения.

В началото на август, след рекордните лихви по италианския дълг Клементе де Лучия, икономист в BNP Paribas , изчислява, че нивото на дълга е високо, но "устойчиво", тъй като лихвените проценти позволяват постепенно погасяване без помощ отвън.

В допълнение, публичният дълг на страната е съсредоточен 55% в ръцете на местните инвеститори (банки и физически лица), което е относителна защита от спекулативни движения.

Бавният икономически растеж и ниските данъчни приходи крият истинския риск за страната. Правейки паралел с Япония, Франческо Сарачено подчертава, че „големият дълг не е проблем сам по себе си, ако е подкрепен от перспективата за стабилен растеж и разумно управление на публичните финанси".

Бавният растеж

Банката на Италия предвижда през 2011 г. ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) да остане под 1%. Италианският национален статистически институт ISTAT очаква ръст от 0.7%. Ако полуостровът страда от лошата глобалната конюнктура, той е изправен и пред структурни затруднения, които отслабват неговия БВП.

Бавният растеж се комбинира с висок процент на безработица (8.4% през 2010 г.), който блокира всяко възстановяване. „През последните двадесет години италианската икономика се трансформира в кешова икономика ", съжалява Сарачено. „Индустрията не правеше инвестиции и не влагаше в иновации. Домакинствата се опитваха да се разминат с риска, влагайки в недвижими имоти. Италианските икономически агенти търсеха анюитет, а не печалба. Италия загуби способността си за иновации и инвестиции, които да генерират растеж".

Един план за строги икономии не стига?

Днес италианските депутати разглежда плана за строги икономии, одобрен през миналата седмица в Сената, който предвижда Италия да се върне към балансиран бюджет през 2013 г., както и включване на т. нар. „златно правило". В този план обаче икономистите не видяха нито една мярка за стимулиране на растежа. Влиятелният вестник „Кориере дела Сера" излезе с уводна статия, озаглавена " Спешността, която ние не виждаме "." Италия вероятно ще изпадне в рецесия, ако не успее да се пренасочи частните спестявания към инвестиции в реалната икономика чрез лостовете на индустриална политика ", пише в статията.

Липсата на ясна политическа посока

Бурята, която преминава през Италия, е също и криза на политическите институции: фактът, че правителството е изготвило три последователни и противоречиви варианти на плана за строги икономии създава впечатление за паника, а Берлускони е отслабен и оставането му на власт е оспорвано дори в собствения му лагер.

"Италия е в опасност", предупреди Ема Марчегаглия , президент на Конфиндустрия. „Преди месец, ние бяхме по-надеждни от Испания. Но Сапатеро представи бюджет със сериозни структурни реформи. Той призна, че той не може да си позволи да води тази политика и призова за избори. "