Дърводобив по финландски: 100% ефективност и нулеви загуби

6703
Дърводобив по финландски: 100% ефективност и нулеви загуби

© Pixabay

В сърцето на гъстите финландски гори живее чудовище с неутолим апетит - най-голямата дървопреработвателна фабрика в света.

След последното си преустройство на стойност 1.2 млрд. евро, тя може да преработва по 6.5 млн. кубични метра дърва на година, пише The Economist.

На всеки шест минути във фабриката влиза по един тир, натоварен с дървени трупи, както и по 70 товарни ЖП вагона дневно. Съоръжението работи постоянно, по 24 часа в денонощието, с изключение на кратка пауза за рутинна поддръжка и профилактика веднъж годишно.

На пръв поглед тази скоростна индустриализация на дърводобива във Финландия, където горите покриват три четвърти от територията, изглежда като антитеза на съвременните екологични тенденции и "зелени" политики.

Горите са дом на хиляди вълци, мечки, сърни и други диви животни, а дърветата преработват въглеродния диоксид, който иначе би останал в атмосферата.

Но въпреки това Metsä Group, която е собственик на дървопреработвателната мелница Äänekoski, твърди точно обратното. Компанията се контролира от кооператив, в който участват над 100 000 семейства. Всички те притежават някаква част от горските масиви от поколения насам.

За всяко отсечено дърво компанията засажда по четири нови. Те растат свободно в продължение на няколко години, след което се прореждат и се оставят само най-здравите дръвчета. Изчистените фиданки обаче не се губят - те също отиват в мелницата. А големите дървета се отсичат, когато достигнат възраст между 60 и 100 години. 

Този метод на лесовъдство осигурява на Финландия ръст на горските масиви с по 20 милиона кубични метра годишно. Според Финдландския институт за природни ресурси количеството е достатъчно да компенсира както индустриалната сеч, така и естествените загуби. 

Целта на Metsä Group е да постигне стопроцентова утилизация на дървения материал. Така, от една страна, се максимизира печалбата на единица добив, а от друга се намаляват вредните въглеродни емисии.

До този момент, освен производството на дървени греди и шперплат, компанията е интегрирала няколко иновативни идеи за по-пълноценното използване на дървесината.

Една от тях е превръщането на остатъчния материал в тъкани, които намират приложение в текстилната промишленост. Другата алтернатива е производството на специални контейнери, без съдържание на пластмаса, които могат да се използват за опаковки на хранителни продукти, а след това да се рециклират.

Третата задача е да се намери приложение на лигнина - отпадъчен продукт при производството на шперплат, който обикновено се изгаря.

Всичко обаче започва в гората, където се отглеждат три основни вида дървета - бор, смърч и бреза. Горските масиви се картографират дигитално с помощта на дронове, а собствениците могат да следят тяхното развитие през специално мобилно приложение и да се договарят с дърводобивните компании, когато дойде време за прореждане или сеч.

Самият добив не се извършва на ръка с брадви и резачки, а с тежки четириосни машини, които едновременно повалят трупите, кастрят ги и ги нарязват на необходимата дължина. Още след отсичането информацията за качеството и вида на дървесината се изпраща по електронен път до фабриката, където се планират доставките.

В самата мелница част от трупите се нарязват и оформят като масивни греди, а останалите преминават през обработка, която позволява превръщането им в шперплат, фазер, ПДЧ плоскости и други видове "индустриална" дървесина. Дори и в този процес обаче се цели максимална ефективност с грижа за околната среда.

При обелването на дървесната кора, например, дребните частици се използват за производството на композитни материали, които са по-здрави от самата дървесина. Те могат да се използват като заместители на стоманата и бетона, дори и в строителството на небостъргачи.

Това не само намалява въглеродния отпечатък на дървопреработвателната компания, но и намалява нуждата от използването на стомана и бетон. Това, от своя страна, "спестява" вредните емисии, които биха били генерирани при производството на тези материали.

Най-дребните части от дърветата, като окастрените клони и дребните фиданки, отсечени при прореждането на горите, се използват за производството на хартия. В повечето случаи това се прави от по-малки мелници, но Äänekoski произвежда и собствен продукт, който представлява нещо като картонена плоскост с лъскава и гладка повърхност, подходяща за отпечатване на висококачествени изображения.

Земята се е раззеленила за 20 г., но на какво се дължи това?Две сателитни снимки на НАСА показват, че Земята е станала по-зелена през последните 20 години


Дървопреработвателната компания си партнира и с японския индустриален холдинг Itochu в производството на тъкани, които могат да се конкурират със синтетичните материи и да се използват като алтернатива на памучните изделия, изискващи много обработваема площ, напояване и пестициди.

Платовете са резултат от разграждането на целулозата, която е естествен полимер, съдържащ се в клетките на растенията. Обикновено тя се разтваря в химикали, като сода каустик и въглероден дисулфид, а полученият материал може да се оформя в меки нишки, подходящи за производството на различни тъкани.

Химикалите обаче за вредни за околната среда, затова експертите на Metsä Group са открили начин да ги заменят с концентриран солен разтвор. Пилотният проект на компанията има за цел да произвежда по 500 тона текстилни тъкани годишно. Ако се окаже успешен, компанията има предварителни планове за изграждането на ново съоръжение с много по-голям капацитет.

Рециклирането на картонените кутии от хранителната индустрия е друг проблем, по който компанията работи активно. На теория процесът не е сложен, но в много държави по света съществуват специални регулации за този тип опаковки.

Те не позволяват директния контакт между храната и хартията, поради което се налага поставянето на специален "изолационен" слой върху картона, който обикновено е изработен от пластмаса. Това обаче не позволява нейното рециклиране.

Инженерите на Äänekoski обаче работят по проект за производство на алтернативен материал, който е гладък и водоустойчив, по подобие на пластмасата, но, за разлика от нея, може да се рециклира без проблем заедно с хартията и картона.

Всички тези производствени процеси генерират и енергиен "бонус" за компанията. Отпадъчните материали, като сярната киселина, биогазът, образуван при ферментацията на дървесината, и лигнинът, са богати на въглерод и подлежат на изгаряне за производство на електричество.

То захранва мощностите на компанията, а излишъкът се продава на националната електрическа мрежа. Така, за разлика от много други дървопреработвателни компании, Äänekoski не използва никакви изкопаеми горива.

В случая с лигнина приложенията могат да бъдат и много по-широки. Подобно на целулозата, той е полимер, който се съдържа в клетъчната стена при растенията и им позволява да растат на голяма височина. Но при производството на хартия той трябва да бъде премахнат, което означава, че в световен мащаб всяка година се изхвърлят по 60 милиона тона от този материал.

Лигнинът не подлежи на химическа манипулация и няма кой знае какво индустриално приложение. Но от Metsä Group са амбицирани да намерят нова роля и за него. Експертите на компанията работят върху процес, при който лигнинът се смесва с бетон и по този начин позволява по-лесното му изпомпване на строителните обекти.

В борбата за използването на абсолютно всяка част от дървения материал дори и тази идея изглежда привлекателна.  

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg