Загубата на работното място е едно от най-стресиращите преживявания и един от най-големите страхове за повечето хора. Тези, които са преминавали през него, са наясно с притесненията за бъдещето, за кариерата и за това дали ще можеш да си платиш сметките в края на месеца.

Но как би изглеждала подобна ситуация, ако уволнението се окаже едно от най-хубавите неща, които са ти се случвали? И то не заради късмета, а благодарение на усилията на институция, която е създадена точно с тази цел – да разкрие потенциала на съкратените служители и да им помогне да си намерят още по-добра работа?

Точно такова обещание дават шведските служби за “професионален преход” – частни институции, предоставящи социални услуги на служителите, които са били съкратени от работодателите си, пише BBC.

В страната функционират 16 такива агенции, всяка от които е специализирана в определен икономически отрасъл. Те събират информация за опита и уменията на всеки участник в програмата, предлагат различни варианти за усъвършенстване или допълнителна квалификация, след което съдействат за намирането на ново работно място.

Едва ли е случайно, че Швеция има най-добрите показатели сред всички развити икономики, когато става въпрос за търсене на нова работа. 90% от уволнените служители в страната се връщат на работа в рамките на година, по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

За сравнение, във Франция и Португалия например само 30% от хората успяват да си намерят работа в срок до една година от съкращението.

Нещо повече – статистиката показва, че професионалистите до 30-годишна възраст, които преминават през “преходната” професионална програма в Швеция, след това започват работа на доста по-висока заплата.

В Швеция компаниите заделят 0.3% от общите си разходи за възнаграждения в т. нар. “професионални гаранционни фондове”. Те действат като своеобразна “застраховка”, която покрива разходите за консултациите, професионалните курсове и всички останали услуги, от които имат нужда служителите в случаи на съкращения в компаниите.

Любопитното е, че професионалните центрове функционират без намесата на правителството и представляват равноправни партньорства между работодателите и синдикатите. В Швеция 90% от служителите в частния и държавния сектор, независимо дали става въпрос за малки, средни или големи компании, имат синдикално представителство.

Организациите съдействат на служителите в продължение на пет години след датата на съкращението, което означава, че те могат да разчитат на подкрепа дори и в случай, че не успеят да се приспособят към новото си работно място.

10 професии, които ще бъдат хит през следващото десетилетие Някои от най-търсените професии могат да се практикуват от вкъщи или с плаващо работно време. Това показва проучване на американската платформа за търсене на работа FlexJobs


За шведския бизнес наличието на подобна “предпазна мрежа” също носи редица облекчения. Основното е, че имат много по-голяма гъвкавост да прибягват до съкращения, когато това се налага, без да се притесняват от стачни действия, протести или други форми на политически натиск в защита на работните места.

Шведският технологичен гигант Ericsson например съкрати хиляди служители през последните няколко години, в опит да намали разходите си и да се приспособи към променящата се глобална конкурентна среда, но процесът премина сравнително гладко.

Отчасти това се дължи и на активния трудов пазар в страната, но до голяма степен роля за “мирния преход” изиграват и службите за “професионален преход”.

През техните офиси преминават средно по 13 000 души годишно, като в последните няколко месеца броят им се увеличава, на фона на негативната глобална икономическа картина. През третото тримесечие на 2019 година служителите, които са били консултирани от организацията, са с 30% повече от предходната.

И въпреки затягането на трудовия пазар, две трети от тези хора са успели да си намерят по-добра работа от предишната.

В Швеция функционират и държавни бюра по труда, които също предлагат услуги на безработните и им помагат да си намерят работа. Но тяхната функция е по-различна от тази на частните центрове за “професионален преход”. Държавните центрове са фокусирани в по-голяма степен върху хората, които са дългосрочно безработни, младите професионалисти, които тепърва се ориентират в кариерното развитие и имигрантите.

Шведската система за преквалификация дава резултат и се радва на международно внимание, тъй като очевидно действа по-ефективно от механизмите, които съществуват в повечето европейски държави.

В повечето страни “защитните мерки” са насочени към предотвратяването на съкращения чрез намаляване на възнагражденията или на работните часове. Но тези мерки не винаги дават резултат, а и в много случаи не работят в интерес на самите служители.