Държавите от ООН приеха исторически договор за опазване на океаните

След 10 години преговори държавите от ООН постигнаха историческо споразумение за опазване на световните океани. 

 

Договорът High Seas Treaty предвижда 30% от морските територии да бъдат защитени зони до 2030 г., като целта е да се опази и възстанови морската екосистема, съобщава BBC, като добавя, че финалното споразумение е постигнато в събота вечерта, “след 38 часа преговори”, в централата на ООН в Ню Йорк. 

 

Преговорите бяха забавени в продължение на години заради разногласия относно финансирането и правата за риболов, посочват още от информационната агенция и припомнят, че последното международно споразумение за опазване на океаните е подписано преди 40 години, през 1982 г. - Конвенцията на ООН по морско право. 

 

С това споразумение е създадена зона, наречена открито море - международни води, в които всички държави имат право да ловят риба, да изпращат кораби и да извършват научни изследвания. Но само 1,2% от тези води са защитени. 

 

Морските обитатели, живеещи извън тези защитени зони, обаче остават изложени на различни рискове, предизвикани от изменението на климата, прекомерния риболов и корабния трафик. Според Международния съюз за защита на природата (IUCN) при последната оценка на световните морски видове е установено, че близо 10% от тях са застрашени от изчезване. 

 

Минната индустрия се насочва към дъното на океана. Какво може да се обърка?Можем ли изобщо да използваме ценните дълбоководни метали за бъдеще, задвижвано от възобновяема енергия?

Тези нови защитени зони, създадени с договора High Seas Treaty, ще поставят ограничения върху обема на риболова, маршрутите на морските пътища и проучвателните дейности като, например, дълбоководния добив - когато ресурсите се извличат от морското дъно на 200 м или повече под повърхността. 

Групите за защита на околната среда изразяват загриженост, че добивните процеси могат да разрушат местата за размножаване на различни видове, да предизвикат шумово замърсяване и да бъдат токсични за морските обитатели. 

 

Затова и International Seabed Authority, международният орган, който контролира издаването на лицензи, коментира пред BBC, че "всяка бъдеща дейност в дълбоките слоеве на морското дъно ще подлежи на строги екологични разпоредби и надзор, за да се гарантира, че тя се извършва устойчиво и отговорно".  

 

Мина Епс, директор на екипа на IUCN по въпросите на океаните, коментира, на свой ред, че основният проблем е бил свързан със споделянето на морските генетични ресурси - биологични материали от океански растения и животни, които могат да бъдат от полза за обществата под формата, например, на фармацевтични продукти, промишлени процеси и храни. 

 

Понастоящем по-богатите държави разполагат с ресурси и финансиране за изследване на дълбоките океански води, но по-бедните искат да си гарантират, че всички открити ползи ще бъдат поделени поравно, акцентират още от BBC. 

 

Д-р Роберт Бласиак, изследовател на океаните в Стокхолмския университет, пък посочва, че предизвикателството се състои в това, че никой не знае каква е стойността на океанските ресурси и следователно как те могат да бъдат разпределени. 

 

"Представете си голям широкоекранен телевизор с висока разделителна способност, на който обаче работят само три или четири от пикселите. Това са нашите познания за дълбините на океана. Ние сме регистрирали около 230 000 вида в океана, но се предполага, че те са над два милиона", разкрива той. 

 

Решението е важна крачка към опазването на световните океани, но далеч не е последната. Представители на страните от ООН ще трябва да се срещнат отново, за да приемат официално споразумението, а след това ще трябва да свършат още много работа, за да може договорът да бъде приложен на практика.