Планът на финансовият министър на САЩ Хенри Поулсън за стабилизиране на банковата система в САЩ, на стойност 700 млрд. долара, може да доведе до най-голeмият правителствен дълг на страната от 1954 година насам.

Това се очаква да намали интереса на чуждестранните инвеститори към правителствени облигации, както и да инициира повишение на лихвите по държавните облигации и поевтиняване на щатската спрямо останалите основни валути.

Очакваното повишение на дълга ще бъде до над 70% от БВП на страната,а бюджетният дефицит ще достигне до най-високата в историята си стойност, вероятно от над 1 трлн. долара през следващата година, прогнозират специалисти.

Друг риск е повишението на лихвените проценти в усилията за набиране на свеж капитал от страна на правителството.

Вчера доларът регистрира най-голямото си понижение спрямо еврото от въвеждането на единната валута през 1999 година.

Планът на Полсън може да повдигне известни въпроси в Конгреса поради евентуалните негативни последствия, които може да породи.

Той също е поискал законодателите да повишат тавана на допустимия външен дълг до рекордните 11.3 трлн. долара от настоящите им 10.6 трлн. долара.

Лихвите по 10-годишните държавни облигации регистрираха повишение на 18 септември с 29 базисни пункта до ниво от 3.84%, след оповестяването на плана за спасяването на банковата система.

Повишението на дълга оказа изключително негативно въздействие на пазара като цяло, коментират специалистите, като след първоначалния положителен импулс за финансовите пазари се усети негативно настроение.

Правителственият дълг, се очаква да достигне през тази година 9.6 трлн. долара, или около 68% от БВП на страната.

Изпълнението на спасителния план ще доведе до това всеки американски гражданин да дължи средно 37 000 долара, на фона на средния доход от 50 233 долара.