Либия се върна под светлината на прожекторите през миналата седмица, когато обяви, че произвежда по 1 млн. барела петрол на ден по-малко от миналата година.

Това бе голяма новина за потребяващите петрол нации, които търсят допълнителни доставки след като на петрола, идващ от Русия, която е третият най-голям производител в света, бяха наложени санкции. Допълнителни количества от Либия биха осигурили така необходимото облекчение по отношение на нарастващата инфлация, твърдят анализатори.

От министерството на петрола на Либия обявиха пред CNN в сряда, че производството на страната почти е спряло през юни, достигайки 100 000 барела на ден, в сравнение с 1.2 млн. барела на ден миналата година. Вчера петролният министър на страната Мохамед Оук заяви пред CNN, че производството се е повишило до 800 000 барела на ден, като причина за това е възстановяването на добива от някои петролни полета.

Колебаещото се производство и противоречащите си наративи около индустрията са пример за безпорядъка, който цари в петролния сектор на Либия, като на този етап няма голяма яснота кой всъщност контролира най-ценния ресурс на страната. Това също така очерта стратегическата важност на една разпокъсана страна по южния фланг на НАТО, където западните държави се опитват да възвърнат позициите си.

Американският посланик в Либия Ричард Норланд заяви пред CNN, че поради политическото напрежение в страната "има определени страни, които се стремят да спечелят предимство чрез представянето на погрешни данни за добива на петрол." Предишните данни, предоставени от министерството на петрола бяха "невечерни," казва той, допълвайки, че "реалното производството е значително по-голямо."

Ето какво трябва да знаете за петролната индустрия в Либия:

Защо петролът от Либия е важен?

Северноафриканската държава разполага с 3% от доказаните петролни резерви в света, казва Юсеф Ал Шамари, главен изпълнителен директор на CMarkits в Лондон. Страната е член на ОПЕК, но тя не е ограничена от производствените си квоти заради политическата криза, в която се намира, което означава, че може да добива и изнася колкото поиска.

Близостта й до Европа означава, че Либия лесно може да изнася петрол по море по много по-кратки маршрути от други производители, а по-голяма част от петрола й отива за европейски държави, казва той.

Кое е най-голямото препятствие пред добива на петрол в Либия?

Воюващите групировки в Либия използват петрола като лост за влияние, докато се опитват да вземат надмощие. В страната има политическо противопоставяне между съперничещи си правителства на изток и запад, което доведе до това въоръжени групи, подкрепящи източното правителство, да поемат контрола над петролните съоръжения и да ги затварят на няколко пъти.

Подкрепеното от ООН „Правителство на националното обединение“ се намира в столицата Триполи и е оглавявано от временно изпълняващия длъжността министър-председател Абдулхамид Дбейба. На изток има отделно правителство, избрано от парламента, заседаващ в Тобрук, което се оглавява от Фатхи Башага.

Рафинериите отчитат големи печалби, докато цените на горивата се покачватЛипсата на капацитет за рафинирането на бензин и дизел от суров петрол помогна за повишението на цените на горивата до рекордни нива и увеличи печалбите на притежателите на рафинерии

По-голяма част от петролните полета и инфраструктура на Либия са в източната част на страната, където Либийската национална армия, предвождана от Халифа Хафтар, има контрол. Той е съюзник на правителството на Башага.

Кой контролира добива на петрол?

На хартия, базираната в Триполи National Oil Corporation (NOC) е дружеството, което има задачата да контролира производството и да продава петрола на страната в чужбина.

Воюващите страни от изток и запад се опитват да установят контрол над NOC от 2014 г., но секторът се контролира от петролния министър Мохамед Оун, който е част от подкрепеното от ООН правителство в западната част на страната.

Неговото влияние обаче е слабо, според либийския анализатор Джалел Харчауи, а той води борба за надмощие с NOC, "която полага огромни усилия", за да максимизира производството.

На терен обаче нещата до голяма степен се контролират от базираният на изток командир Халифа Хафтар, казва Харчауи. Въоръжени бригади под негово командване на няколко пъти прекъсват производството.

Каква е ролята на чуждестранните участници?

Петролният министър Оун обвинява чужди сили с конкуриращите се интереси за политическата криза в Либия. "Между тях трябва да бъде сключено споразумение, с което да се постигне механизъм за изваждане на Либия от кризата," заяви той пред CNN.

Хафтар има подкрепата на Египет, Обединените арабски емирства и Русия.

Руските наемници от „Вагнер“ влизат в Либия през 2019 г., което според ООН е опит за оказване на подкрепа на Хафтар и неговата Либийска народна армия. „Вагнер“ разполага с няколкостотин души в Либия, разположени около най-големите петролни полета, твърдят експерти.

През 2020 г. в пика на тяхното участие „Вагнер“ установяват контрол над петролното поле Шарара, което е едно от най-големите в Либия. Това също така помага на Хафтар да наложи блокада над износа на петрол. Присъствието на руски наемници дава на Москва възможността на нарушава предлагането на петрол от Либия, ако пожелае, казва Харчауи.

Според американския посланик Норланд спадът в добива на петрол на Либия "определено обслужва руските интереси, а Москва без съмнение подкрепя това," но той отдава нарушеното производство в момента на "вътрешни либийски фактори."

Принуждава ли петролът Запада да осъществи завръщане в Либия?

По-рано този месец британското посолството отвори отново врати в Триполи, а през март САЩ предложиха механизъм за контрол над петролните приходи на Русия с цел разрешаване на политическата криза, която пречи на производството.

На въпрос дали САЩ има доверие на подкрепеното от ООН правителство да възстанови и стабилизира добива на петрол, Норланд отговаря, че "нито един политически субект не упражнява суверенен контрол над цялата територия на Либия в това число и над петролните полета."