Ескалиращият търговски конфликт между САЩ и Китай доближава глобалната икономика до ръба на първата рецесия за последното десетилетие.

А инвеститорите очакват от политиците и централните банкери да действат бързо, за да предотвратят катастрофалния сценарий, пише Bloomberg.

Последният негативен индикатор беше индустриалното производство в Германия, което през юни регистрира най-силния си годишен спад за последните 10 години.

Понижението спрямо същия период на 2018 г. беше с над 5 на сто. То хвърля светлина върху последствията за промишления сектор в най-голямата европейска икономика.

В САЩ рискът от нова рецесия е "много по-голям, отколкото би трябвало и много по-висок, отколкото беше преди два месеца", по думите на бившия финансов министър и икономически съветник в Белия дом Лари Самърс.

"Понякога можеш да си играеш с огъня и да ти се размине. Но ако го правиш твърде често, рано или късно ще се изгориш", заявява той пред Bloomberg. Професорът от Харвард оценява вероятността за рецесия в САЩ през следващите 12 месеца на около 50%.

Инвеститорите обаче са доста по-песимистично настроени. Разликата в доходността между 10-годишните и 3-месечните държавни ценни книжа формира т. нар. "обърната крива" и то с най-голямата амплитуда от 2007 г. насам. Това обикновено се приема като сигнал за предстоящо навлизане в негативен икономически цикъл.

В момента пазарните участници считат, че рискът от нова рецесия е най-висок в развитите икономики. Според последната анкета на Bloomberg в Япония той се оценява на около 40%, а в САЩ и Великобритания е близо 25 на сто.

През последните дни борсовите индекси на Уолстрийт отбелязаха понижение, цените на облигациите се повишиха, както и тези на т. нар. "инвестиционни убежища", като златото и японската йена.

Успоредно със задълбочаването на търговските противоречия между Вашингтон и Пекин, лихвените равнища в световен мащаб продължават да вървят надолу. Тази седмица Централната банка на Нова Зеландия беше поредната институция, която изненада инвеститорите с понижение на лихвите от 50 базисни пункта.

Същото се случи и в Тайланд, където лихвите бяха понижени 25 пункта, а в Индия намалението беше с неконвенционалните 35 пункта.

Ниската безработица и монетарните стимули могат да осигурят известен "буфер" за световната икономика, но експертите вече обмислят кога и къде може да започне следващата рецесия. Най-големите страхове на икономистите са концентрирани върху негативните ефекти от повишаването на митническите тарифи.

Първият възможен сценарий предвижда президентът на САЩ Доналд Тръмп да изпълни заканата си и да въведе 10% мито върху нова група от китайски стоки на стойност 300 милиарда долара, предизвиквайки ответната реакция на китайския си колега Си Дзинпин.

Директният ефект от тези действия вероятно няма да е много голям, но ще се увеличат несигурността и шансовете за нова ескалация на търговския конфликт.

Според анализаторите на Morgan Stanley, ако САЩ въведат мито от 25% върху целия китайски внос в следващите четири до шест месеца, а Поднебесната империя отговори с ответни мерки, глобалният икономически спад е почти сигурен и ще се случи в рамките на следващите три тримесечия.

Освен това търговските противоречия не са ограничени само в рамките на взаимоотношенията между САЩ и Китай, припомня Bloomberg. Великобритания и ЕС също са в процес на преговори за условията на брекзит, а Япония и Южна Корея се намират в ситуация на "необявена" търговска война.

10 години без рецесия? Страхотно, но не съвсемВъзходящият цикъл на американската икономика продължава вече 10 години и е на път да счупи абсолютния рекорд

Тревогите на инвеститорите са свързани с това, че ако не се стигне до някакво примирие в търговските конфликти, те ще доведат до нови понижения на финансовите пазари, отлив на инвестиции и свиване на производството. Това веднага ще се отрази и на трудовия пазар, вследствие на което ще пострадат и потребителите.

Допълнителен "щрих" в цялата тази напрегната обстановка беше решението на американското финансово министерство да обяви Китай за валутен манипулатор. То беше оповестено по-рано тази седмица. Това стана, след като Пекин даде "зелена светлина" за обезценката на китайския юан с близо 7% за първи път от 2008 г. насам.

Действията на централните банки могат да се окажат недостатъчни този път, тъй като лихвите и без това са близки до нулата и то от години, а правителствата едва ли ще могат да предприемат бързи мерки за разхлабване на фискалната политика.

Централните банки още не са изчистили напълно балансите си от финансовите тежести на предходната рецесия, а вече са принудени отново да преминат в "спасителен режим".

Тръмп настоява Федералният резерв да продължи с понижаването на лихвите, но все повече експерти са на мнение, че това няма как да спаси положението.

"Монетарните стимули се използват за решаване на проблеми, които те всъщност не могат да решат", смята анализаторът на Canadian Imperial Bank of Commerce Патрик Бенет, цитиран от Bloomberg.

Развитието на ситуацията до голяма степен зависи от бизнес климата и потребителското доверие, но и там картината не е розова. Засега потребителите в САЩ и Китай продължават да харчат с рекордни темпове, окуражени от дефицита на кадри на трудовия пазар и ръста на доходите.

Но според икономистите на JP Morgan през второто полугодие на 2019 г. темповете на наемане на нови служители в световен мащаб ще се забавят до равнищата си отпреди 6-7 години.

Вече са налице и първите сигнали за предстоящото ограничаване на потребителските разходи. В Китай, например, се наблюдава спад в продажбите на нови автомобили.

Според Фрейзър Хауи, който има над 20-годишен опит на китайските финансови пазари и е автор на книгата "Червения капитализъм", несигурността сред инвеститорите достига критични нива.

"Само допреди няколко месеца тя варираше в рамките на няколко процента. Днес можем да кажем, че се измерва "в кофи"", казва той.