Докога ще продължи световният бум в заетостта?

822
Докога ще продължи световният бум в заетостта?

© Pixabay

Държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се радват на най-високите нива на заетост от близо половин век насам.

Само за последните пет години 36-те страни членки на организацията, които са сред най-богатите в света, са създали 43 милиона работни места, пише The Economist.

Нивото на безработица, което измерва дела на хората, търсещи работа като част от общата работна сила, е на най-ниското си равнище от няколко десетилетия насам.

Миналия месец американският президент Доналд Тръмп се похвали в профила си в Twitter, че безработицата е на 51-годишно дъно. Във Великобритания Тереза Мей също изтъкна, че заетостта бележи нови рекордни стойности.

В Австралия министър-председателят Скот Морисън сподели, че за последната година в страната са се откривали по 730 нови работни места на ден. Подобни бяха изводите и на японския му колега Шинзо Абе, който отчете, че безработицата сред младите хора пада до ново рекордно дъно. 

Разбира се, не всички членове на ОИСР имат поводи за радост. Безработицата в Италия, Испания и Гърция все още е по-висока, отколкото в годините преди финансовата криза. Дори и в САЩ делът на участие в работната сила все още не е достигнал рекордните си равнища.

Но като цяло картината на трудовия пазар в най-богатите държави в света е силно положителна.

Количеството срещу качеството

Общото ниво на безработицата може и да се понижава, но в много държави политиците и от двата края на политическия спектър изтъкват, че качеството на работните места, които се предлагат, е много по-ниско.

Шофирането на такси в Uber или разнасянето на храна по домовете не са сред професиите, изискващи висока квалификация, твърдят критиците.

И действително традиционните "работници" в сферата на индустриалното производство и леката промишленост стават все по-малко. В периода от 1995 до 2015 г. делът на този тип работни места, изискващи средна квалификация, е намалял с 10 процентни пункта в държавите от ОИСР.

Нискоквалифицираната заетост наистина леко се увеличава, но в същото време делът на висококвалифицираните специалисти нараства много по-силно и в последните години регистрира истински "бум".

Оказва се, че много от стереотипите за съвременния трудов пазар не почиват на никакви факти, а са по-скоро митове, пише още изданието.

Точно такава е тезата, че в днешно време работните места са все по-несигурни, а делът на временната заетост се увеличава за сметка на постоянната. Всъщност статистиката показва, че в САЩ делът на т. нар. "фрийлансъри", които се прехранват от краткосрочни договори и еднократни поръчки в онлайн платформите, е едва 1% от всички заети.

Временната заетост може и да малко по-висока, отколкото през 90-те години на миналия век, но всъщност през последните няколко години нейният дял устойчиво се понижава. Във Франция, например, делът на новоназначените служители, на които са предложени дългосрочни трудови договори, достига рекордно ниво от 50% през 2018 г.

Другата заблуда е, че хората сменят работното си място много по-често. За последните 20 години делът на служителите в държавите от ОИСР, които се задържат на работното си място за по-малко от година, се движи около 20% и няма тенденция към понижение или увеличение.  

Доскоро една от най-съществените липсващи части от "пъзела" на трудовия пазар беше ниският ръст на заплатите. Теорията за т. нар. "крива на Филипс" твърди, че спадът на безработицата обикновено върви ръка за ръка със силен ръст на средните трудови възнаграждения.

Но в годините след финансовата криза в повечето развити държави увеличенията на заплатите бяха доста по-скромни от ръста на заетостта.

Корелацията между двата показателя обаче постепенно започва да се възстановява от 2017 г. насам, пише The Economist. Един от измерителите на този показател е съотношението между общите разходи за труд и брутния вътрешен продукт.

В повечето държави от ОИСР, включително САЩ и Великобритания, този коефициент нараства през последните години.

Рекордно ниската безработица - повод за радост или проблем?

Някои икономисти считат, че ниското равнище на безработицата не трябва да се приема като панацея, която решава всички икономически проблеми. Според тях членовете на развитите общества би трябвало да се стремят да работят по-малко, а не повече.

Хората, които нямат жизнена необходимост да работят на пълен работен ден, имат възможност да посветят времето си на нещата, които ги удовлетворяват или да се ориентират към по-творчески занимания.

Антропологът Дейвид Гребер, например, твърди, че една огромна група от хора, основно в Европа и Северна Америка, прекарват целия си трудов стаж с убеждението, че извършват дейности, от които няма почти никакъв смисъл.

Япония е държавата с най-ниско ниво на безработица в ОСИР - средно 3% за последните 50 години. Но на летището в Ханеда има служителка, която подрежда куфарите, поставени на транспортната лента.

А в един от баровете в централната част на Токио коктейлите се приготвят от трима души, които след това стоят до клиента, докато го изпие. Подобна "заетост" може да се приеме от много хора на запад като опит за "роботизиране" на служителите, а не като знак на прогрес.

Но като цяло повечето общества печелят от силния трудов пазар. По-високата заетост води до повече данъчни постъпления в държавната хазна и по-малко обезщетения за безработица.

Наличието на работа дава на повечето хора усещане за смисъл и удовлетворение, а това е свързано с психическото и физическото им здраве. Освен това, когато човек има някаква работа, той има много по-големи шансове за кариерно развитие и преминаване към по-добра и по-високоплатена позиция.

Японизира ли се европейската икономика? Европа започва все повече да прилича на Япония от 90-те години на миналия век

На какво се дулжи "бумът" на трудовия пазар?

До голяма степен причините за настоящия възходящ тренд на трудовия пазар в развитите държави остават мистерия, пише The Economist. В много държави работодателите бяха натоварени с допълнителни разходи и регулации с цел равностойно заплащане, повишаване на безопасността и създаване на по-добри условия за платен отпуск по майчинство или бащинство.

Минималната заплата в държавите от ОИСР се повишава от 44% от средната през 2000 г. до 50% в днешно време.

Освен това става все по-възможно определени дейности да бъдат делегирани на машините и роботите. Проучване на Оксфордския университет твърди, че 47% от работните места в САЩ са под риск от автоматизация.

При това положение съвсем логично възниква въпросът на какво се дължи силният позитивен тренд на трудовия пазар? Някои експерти са на мнение, че причините трябва да се търсят в неговия цикличен характер.

Възходящият икономически тренд обикновено тласка безработицата надолу, а възстановяването след световната финансова криза вече продължава повече от десетилетие. Съединените щати, например, са на път да регистрират най-дългия период на непрекъснат икономически възход в своята история.

Следкризисният период се характеризира и с нарастване на дела на сектора на услугите, който по правило изисква повече работна сила от индустрията. Икономическата цикличност обаче не е единственото обяснение за силата на трудовия пазар. Другите водещи фактори са свързани с демографските промени, технологичното развитие и, разбира се, политиката.

Повечето държави от ОИСР са със застаряващо население. Младите хора са по-склонни да се регистрират в бюрата по труда, защото имат по-ниска квалификация, а и са по-активни. Когато загубят работата си, много от по-възрастните не са склонни да търсят нова и е много по-вероятно да "изпаднат" от работната сила.

През 80-те години, които се характеризират със сравнително високи нива на безработица, 25% от трудоспособното население в развитите дъражави е на възраст от 15 до 24 години. Днес този дял е около 17.5 на сто.

С други думи, днешното ниво на безработицата трудно може да бъде сравнявано с показателите от миналото заради промените, които са настъпили в структурата на работната сила.

Новите технологии - създатели или "крадци" на работни места?

Технологичното развитие се оказва много силен "стимулатор" на трудовия пазар. То помага за по-бързата и по-ефективна връзка между работодатели и служители. Допреди 15-20 години повечето компании пускаха обяви във вестниците и търсеха служители в бюрата по труда. Днес тази дейност се извършва основно чрез онлайн платформите за търсене на работа.

През последното десетилетие разходите на американските компании за запълване на вакантно работно място са намалели с 80%. Служителите също намират подходящите за тях позиции много по-бързо.

Нещо повече - оказва се, че в държавите, в които търсенето на работа онлайн е по-популярно, могат да се похвалят и с много по-ниски нива на безработица. В Южна Корея, например, 95% от трудоспособното население ползва подобни услуги, докато в Италия делът им е под 40 на сто.

Т. нар. "фрийланс" платформи и развитието на онлайн магазините за стоки и услуги също повишават заетостта. Въпреки че делът им в икономиката е все още минимален, те създават работни места, които в противен случай нямаше изобщо да съществуват.

Дребните домашни ремонти, например, доскоро влизаха в графата "направи си сам". Днес само с едно натискане на екрана в съответното мобилно приложение можете да извикате човек, който да ви оправи кранчето на мивката или да отпуши канала в банята.

Световната банка: Роботите няма да вземат всички работни местаВъзходът на автоматизацията засега оказва пренебрежителен ефект върху пазара на труда в световен мащаб, според старши икономиста на финансовата институция

Колко важна е държавната политика?

Малките, но постоянни промени в държавните политики, насочени към заетостта и образованието, са третият важен "локомотив" на трудовия пазар. Много от съвременните политици, включително и г-н Тръмп, си приписват заслуги, които всъщност са дело на техните предшественици в последните десетилетия, пише The Economist.

Развитите държави действаха както с методите на "тоягата", така и на "моркова". Сред "морковите", например, бяха сериите от мерки, насочени към жените за по-ефективно съвсемстяване на професионалния и личния живот.

В много държави временната и гъвката заетост беше насърчавана, а условията за платен отпуск по майчинство или бащинство станаха доста по-благоприятни. В много от тези случаи цената бе поета именно от държавата.

Сериозни стимули бяха насочени икъм образованието. Делът на хората с висше образование в държавите от ОИСР се повишава от 22% през 2000 г. до близо 40% в наши дни. Тези хора е много по-вероятно да се включат в работната сила, отколкото да изпаднат, за разлика от нискоквалифицираните служители.

В същото време държавната политика на много места размаха и "тоягата", ограничавайки влиянието на профсъюзите и намалявайки възможностите за колективно трудово договаряне. По този начин заплащането стана много по-гъвкаво и зависимо от пазарните условия.

Понижаването на заплатите не е приятно, но ако компаниите нямат възможност да го правят, е много по-вероятно да прибегнат до съкращения във времена на криза.

Държавите, които не успяха да реформират закостенелите рамки на трудовото си законодателство навреме, платиха доста висока цена. Типични примери за това са Италия и Испания, пише още изданието.

Докога ще продължи възходящият тренд на заетостта?

Настоящият бум на трудовия пазар кара някои икономисти да се притесняват за бъдещето и да чертаят мрачни прогнози за нова икономическа криза. Историята през последните няколко века обаче показва, че технологичното развитие създава много повече работни места, отколкото унищожава.

Доказателство за това е и рекордното дъно в равнището на безработицата.

А данните сочат, че настоящият период на икономическа експанзия има още "гориво" и може да се запази за дълъг период от време.  

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

На фокус

БАКБ с нов, модерен офис в София

Цветелина Бориславова, председател на Надзорния съвет, символично...