„Аз мога да стана президент, но истината се състои в това, че човек от спецслужбите не може да ръководи страната, без да й навреди и да не организира терор над съгражданите си, и аз разбирам това“.

Тази мисъл е изказана преди повече от половин век, но е все по-актуална във времето на високите технологии, видеокамерите, възможността за лесно следене и подслушване на опонента си, а в крайна сметка и време на възможност за тотален контрол над индивида от страна на държавата.

Горните думи са на Джон Едгар Хувър – създател и ръководител до смъртта си на Федералното бюро за разследване на САЩ. На 10 май 1924 г. 0 едва 29-годишен, е назначен за ръководител на Бюрото за разследване (първообраза на ФБР) и остава начело до смъртта си през 1972 г.

Управлява 48 години и обхваща периода на осем президентски мандата и 16 министри на правосъдието. Противоречивостта на фигурата на Хувър и необичайната продължителност на мандата му стават причина след неговата смърт максималния срок за заемане на длъжността да бъде фиксиран на 10 г.

Джон Едгар Хувър е роден на 1 януари 1895 г. във Вашингтон като трето дете в семейството. Майка му е домакиня, а баща му е началник във ведомството по картография и геодезия на Щатите. В училище Едгар е добър ученик и на 11 години започва да печата двустраничен вестник, списван само от него, като го продавал по 1 цент.

Заради добрия си успех след завършване на средното си образование получава персонална покана да постъпи в университета на Вирджиния (по това време един от най-добрите в САЩ), но заради болестта на баща му се налага да откаже предложението и записва вечерно обучение, като през деня работи като куриер в библиотеката на Конгреса на САЩ.

Този му опит в библиотечното дело ще му помогне впоследствие да създаде както на картотеката на ФБР, така и неговата тайна персонална картотека с досиета на високопоставени личности. През 1917 г. завършва висшето си образование и започва работа в министерството на правосъдието като издирвач на лица, отклонили се от военна служба.

Длъжността била незначителна, но младия Едгар се заел да я изпълнява с усърдие и постоянство, като нерядко се заседявал в кабинета си до среднощ. Началниците му забелязали трудолюбието му и скоро бил назначен за началник на отдела за регистрация на граждани от неприятелски държави. Само за година Хувър получил три служебни повишения, а заплатата му се увеличила двойно.

През 1919 г. оглавил отдела за борба с опасните чужденци, а след като министърът на правосъдието станал Александър Палмър, Едгар станал негов помощник и участвал в прословутите „рейдове на Палмър“. След края на Първата световна война и под давлението на Октомврийската революция в Русия, в САЩ се засилват левите синдикални и анархистични движения, организирали серия от взривове.

Под ръководството на главния прокурор Палмър се провеждат над 10 000 ареста и са депортирани от страната над 500 чужденци. По това време Хувър картотекира 150 000 лица, а през 1921 г. досиетата стават 450 000. В същата година Едгар става заместник на директора на Бюрото за разследвания, а през 1924 г. президентът Келвин Кулидж го назначава за титуляр.

Приемайки предложението, Хувър заявил на министъра на правосъдието: “Съгласен съм да заема поста директор на Бюрото за разследване, но имам ред условия. Необходима ми е пълна власт – сам да решавам кого да назнача, кого да уволня и Бюрото няма да се занимава с политика“.

Службата била създадена през 1908 г. от президента Теодор Рузвелт, уморен от безсилието на федералните власти, припомня вестник Стандарт. Щатът бил запълнен от лошо подготвени и корумпирани чиновници. Всеки здравомислещ конгресмен се опитвал да назначи в бюрото свой човек, който по-късно „отработвал“ назначението си.

Агентите търгували с информация, взимали подкупи, занимавали се със шантажи и събирали сведения за конкурентите на своите патрони. По това време в бюрото работели 650 човека, от които 440 агенти. От друга страна, всеки от петдесетте щата имал свои закони, които в много случаи си противоречели.

Например в Северна Каролина откритото носене на оръжие било разрешено, докато скритото носене се наказвало със затвор. В Южна Каролина и явното, и скрито носене на оръжие били забранени, но на неделните църковни служби закон указвал да се ходи въоръжен – това останало от 18 век, когато индианците често нападали белите заселници неделно време.

Всеки щат имал своя полиция и закони и затова било достатъчно престъпникът да иде в съседния щат, за да се спаси от преследване. Хувър въвежда приемен изпит за постъпване на работа, организира школа за обучение на криминалисти и създава дактилоскопска картотека, станала впоследствие най-голямата в света, включително и Криминалистичната лаборатория.

Благодарение на напористия си лобизъм пред Сената и Конгреса, през 1934 г. успява да увеличи пълномощията на агентите си. До момента на тях им е било забранено да използват оръжие и да извършват арести. По това време бюрото разкрива заговор за прехвърляне на мексикански неореволюционери в Калифорния през границата.

Чрез редица активни мероприятия бялото радикално движение Ку-Клукс-Клан е сериозно дискредитирано и по този начин е намалено влиянието му в американското общество. В края на 20-те години на миналия век вследствие „Голямата депресия“ престъпността в Щатите рязко се увеличава. Започва „епидемия“ от банкови обири, грабежи на магазини.

Въоръжени с автоматично оръжие и оборудвани с бързи автомобили, бандите разполагали с предимство пред местната полиция и бързо пресичали щатските граници, за да се укрият по-лесно. След увеличаване на пълномощията на бюрото агентите бързо влезли в дирите на престъпниците.

За по-малко от две години бюрото успява да проследи, арестува или застреля над 20 престъпници и лидери на 3 банди. Сред най-известните са Джак Рабит, Бейби Фейс Нелсън, Прити Бой Флойд, Кейт Ма Баркър.

„Обществен враг №1“ обаче бил Джон Дилинджър, на чиято съвест лежели над 20 банкови обира и 4 полицейски управления, две бягства от затвора, убийство на полицай. Пресата описвала престъпленията му с най-големи подробности, а в очите на немалка част от обеднялото американско общество Дилинджър бил като новия Робин Худ „наказвайки“ лошите банкери.

След продължително издирване Дилинджър бил застрелян при опит да бъде арестуван в средата на 1934 г. След този успех на следващата година ведомството получава настоящето си название – ФБР. Популярността сред населението и силата на ФБР в борбата с престъпността стремително се разраснали. Два престижни университета присвояват на Хувър степента „доктор на юридическите науки“.

С идването на власт на президента Франклин Рузвелт работата на ФБР се концентрирала в разследване на подривната дейност от страна на комунисти и фашисти в Щатите. През 1942 г. бюрото задържа две групи немски диверсанти, а след влизането на Япония на страната на Германия във Втората световна война ФБР се заело със следене на голямата японска диаспора.

Извършени били общо 3846 ареста на подозрителни лица от немски, италиански и японски произход по предварително подготвени от преди войната списъци. По време на конфликта числеността на ФБР нараснала до 13 000 служители, от които 5 000 били агенти.

През 1946 г. генералният прокурор на САЩ Том Кларк наредил на Хувър да състави списъци на потенциално нелоялните американци, които да бъдат задържани при извънредна ситуация или по време на война.

На следващата година при поддръжката на сенатора Джоузеф Маккарти, директорът на бюрото, започва безпрецедентна акция против комунистите и лявонастроени интелектуалци, дейци на културата, научни работници и обикновени служещи. Тези събития остават в историята с названията „Макартизъм“ и „Ловът на вещици“.

В рамките на тези акции били арестувани 12 000 души, като най-тежко пострадали представителите на творческите гилдии - писатели, артисти, музиканти и други, а на великия Чарли Чаплин е забранено да влиза в Щатите.

Част от прохождащите рокенрол музиканти също не са пощадени – според Хувър това е упадъчна и бунтарска музика. Диджеят Алън Фрийд, авторът на термина „рокенрол“, е преследван от агентите на бюрото по скалъпени обвинения за взимане на подкуп.

По това време вече личната картотека на Хувър била доста пълна – в нея имало опасна информация за почти всеки висш политики, голям бизнесмен или изявен юрист. Дебели досиета били съставени за похожденията на президента Рузвелт и съпругата му Елинор.

В „черните списъци“ била тъщата на президента Айзенхауер, затова че преди петнайсетина години дарила 10 долара за испанските републиканици, съпругата на „железния Айк“ пък била известна със свободолюбието си и острия си език и затова била нарочена от Хувър за лесбийка.

ФБР залови мъж от списъка си с 10-те най-издирвани бегълциОктавиано Хуарес-Коро се укрива от 16 години

Не било подминато и семейство Кенеди - за братята били събрани доста уличаващи ги доказателства за нарушаване на образа им на защитници на пуританския американски морал.

По-късно една от големите мишени на ФБР станал Мартин Лутър Кинг и неговото движение срещу расовата сегрегация. Компромати се събирали за холивудските звезди, които ФБР подозирали в болшевизъм, студентите, протестиращи срещу войната във Виетнам, хипи културата.

На приема, даден през 1964 г. даден в чест на 40-та годишнина от встъпването в длъжност на Едгар Хувър като директор, президентът Линдън Джонсън заявил, че даже и не мисли да предложи пенсионирането му. Но и това има своето обяснение – Едгар държал сведения, че за избирателната си кампания Джонсън е похарчил повече средства, отколкото позволява законът.

Така Хувър остава на поста директор на ФБР до смъртта си на 2 май 1972. За личния му живот се знае малко – заклет ерген, според злите езици е бил хомосексуалист.

За това навежда фактът, че негов най-близък приятел и колега, с когото прекарва и свободното си време, е заместникът му във ФБР Клайд Толсън. Малко преди смъртта си Хувър завещава цялото си имущество на Толсън-

След погребението отново Толсън е човекът, който приема американския флаг, с който е бил покрит ковчегът. И последното доказателство е, че след смъртта си Толсън е погребан до Хувър. Много историци твърдят, че хомосексуализмът на Хувър е измислица на враговете му.

Веднага след кончината на Хувър, Толсън и секретарката Хелън Хенди унищожават личния му архив и картотека. В негова чест обаче централата на ФБР носи името му.