Още приживе магистратът Джовани Фалконе се превръща в митична фигура в италианския обществен живот. Влиянието му е толкова силно, че 30 години след смъртта му държавата все още се занимава с обстоятелствата около убийството му. Но това далеч не е всичко.

Фалконе, заедно с малък екип от хора, успява по време на краткия си живот да промени начина, по който италианското общество възприема мафията, както и всичко свързано с нея – политическото влияние, бизнес връзките, корупцията, терора.

Наред с това той се превръща в толкова значима фигура за престъпния свят, че мафията не жали нито сили, нито средства, за да го ликвидира. В крайна сметка успява, взривявайки магистралата, по която той се движи. Точно така – магистралата.

Фалконе е роден през 1939 г. в Палермо, Сицилия. Загива едва 53-годишен. Дотогава обаче успява да направи неща, които никой преди него не е могъл. За живота му е писано много, правени са и филми. Миналата година на българския пазар излезе новата книга на италианския писател Роберто Савиано – „Куражът винаги е сам“.

Това е биографична творба за магистрата, в която е вплетен силен художествен елемент. Изглежда някак естествено именно Савиано да напише тази книга.

Сам противник на мафията, през голяма част от съзнателния си живот той живее инкогнито и под постоянна охрана заради смъртни заплахи. Точно както Фалконе. Савиано е осъден на смърт от неаполитанската мафия заради книгата си „Гомор“, в която разкрива схемите им.

Една от най-големите заслуги на покойния магистрат е, че успява да промени начина, по който държавата разследва мафията, става ясно от книгата на Савиано. Преди него на мафиотските убийства и всички останали престъпления се е гледало по-скоро като на отделни прояви. Фалконе обаче бавно и методично показва чрез доказателства организирания характер на групировките и след неговите разследвания никой вече не смята, че това са солови играчи.

Освен това започва да следи изкъсо пътя на парите, създавайки множество главоболия на банкери, често сами участници в схемите.

Разбира се, той не е първият, но е най-ярко изявеният.

Около него има и други магистрати със същото мислене и същия начин на действие. Повечето са убити. В атентат загива и най-близкият му съратник – Паоло Борселино, също следовател. Убийствата им предизвикват истински шок в италианското общество, а държавата отговаря с нечувани дотогава мерки срещу мафията. Днес летището в Палермо е кръстено на тях. През годините нееднократно е заявявано, че покушенията срещу двамата могат да се наредят сред най-значимите политически убийства в Европа.

Getty Images / Лицата на Джовани Фалконе и Паоло Борселино на стълбите към съда на Катания на площад Джовани Верга.

Фалконе е съдия-следовател, което означава, че работата му е да събира доказателства по определени разследвания. Той не се явява в съда да защитава обвинителната теза, т.е. не е прокурор. Неговата работа приключва със събирането на материалите по делото и предаването им в съда. Там вече започва тази на прокурора, който пледира за наказания.

Фалконе става особено популярен през 80-те години на миналия век. Тогава успява да събере доказателствата по т.нар. Максипроцес. Това е първото голямо дело срещу мафията в италианската история. Налага се дори да построят нова сграда, защото няма съществуваща, която да побере всички обвиняеми и адвокатите им. Към отговорност са привлечени 474 души, а 360 от тях са осъдени. В различна степен наказанията им са запазени и след края на съдебния процес, който продължава години наред.

Всеки, който се изправя срещу италианската мафия, сам подписва смъртната си присъда. Това не е напудрена фраза, а самата истина. Още преди началото на съдебната фаза по Максипроцеса Фалконе вече се движи с неизменен полицейски ескорт. Охрана имат и други негови колеги, но това не ги спасява от бомбите или куршумите на мафията. Често пъти загиват и охранителите им, а понякога и цивилни.

До края на живота си Фалконе живее под охрана. Тук става дума за всекидневно, 24-часово наблюдение. Не може да отиде дори до магазина или близкото кафене без охрана. Вечер го оставят вкъщи и пазят жилището му, сутрин го взимат за работа. Непрекъснатият стрес му се отразява, той пуши много, ходи въоръжен, не живее здравословно, работохолик е, развежда се. По-късно се жени отново – за Франческа Морвило, също магистрат. Тя загива заедно с него след взрива.

Въпреки че е много известен и с ореола на борец срещу мафията, Фалконе така и не успява да се издигне в средите на магистратурата. Няколко пъти кандидатства за висши постове, но италианският съдебен съвет не го подкрепя. Въпреки всичко той продължава да работи до последния си ден.

В книгата на Савиано Фалконе не е представен като светец. Тъкмо обратното, авторът дава да се разбере, че макар и много опитен и умен, магистратът си остава наивник, който не спира да вярва, че ще получи достатъчно подкрепа за работата си. От друга страна е наясно, че е осъден на смърт от мафията, което го прави и фаталист, но не чака края си с примирение.

Фалконе загива на път за Палермо, където имал навика да се прибира всеки уикенд от Рим. Във фаталния ден той лично шофира една от колите от ескорта си, заедно с него пътува и съпругата му. Месеци преди това той е следен непрекъснато. Взривът е толкова силен, че близката сеизмологична служба го регистрира като земетресение. Колата на Фалконе излита във въздуха, пада обратно и е затрупана от отломки от разрушената магистрала.


Getty Images

Един от първите дошли на мястото е местен фотограф. Останалите живи полицаи от ескорта на Фалконе излизат от колата си и без да разберат какъв човек стои пред тях вадят пистолети, защото смятат, че мафията е изпратила килър да довърши работата. По-късно ще се разбере, че от този фотограф извършителите са взели светкавици, с които тествали дали дистанционното за взривяване работи в нужния обсег. Вместо взрив слагали светкавица и ако тя се запали, значи и детонация щяло да има. Изчисленията им се оказват верни.

Като поръчител на убийството на Фалконе е осъден мафиотският бос от Корлеоне Салваторе „Тото“ Риина, известен като „Звяра“ и „Късия“. Той умира през 2017 г., когато е на 87 години.

С това обаче участниците в покушението срещу Фалконе, а два месеца по-късно – и срещу Борселино – не се изчерпват.


Арестуваха най-издирвания бос на италианската мафия Матео Месина Денаро„Кръстникът“ на Коза Ностра е арестуван в частна клиника в Палермо, след 30 години укриване

Съвсем наскоро, в средата на януари, бе арестуван Матео Месина Денаро. Той минаваше за най-дълго издирвания мафиотски бос, укривал се в продължение на 30 години. Сочен е за един от организаторите на убийствата на Флаконе и Борселино.

И макар историята на двамата загинали магистрати би следвало да е достатъчно поучителна и властите да са извадили своите изводи, и в днешно време

Италия се сблъсква със сходни проблеми. Покрай ареста на Месина Денаро темата отново бе повдигната, а BBC разказа историята на Никола Гратери. Той е смятан за един от най-застрашените магистрати заради разследванията си срещу мафията и от десетилетия живее под охрана и при постоянно криене.

Гратери нарича начина си на живот „задушаващ контрол“. Казва, че често мисли за загиналите си колеги.

„Говоря с мъртвите. Страхът е нещо, което трябва да рационализираш, за да можеш да продължиш напред“.

Но в същото време признава:

„Най-хубавото нещо е свободата. Свободата да можеш да се движиш сам, да отидеш в кафене или в бар. Да караш колело. Правех тези неща, когато бях момче. Но от 1989 г. живея по този начин“.

Гратери не е единственият. Магистратът от Палермо Антонио „Нино“ ди Матео живее под охрана от 1993 г., отново заради разследвания срещу мафията. Преди години Al Jazeera разказа историята му във филм, озвучен от актрисата Хелън Мирън. Ди Матео работи по дело за връзките на мафията с полицаи и други високопоставени държавни служители. Пред камерите казва:

„Свободата ми е ограничена. Най-вероятно никога няма да имам нормален живот“.