Европейската инвестиционна банка вече няма да финансира енергийни проекти, базирани на конвенционални изкопаеми горива, съобщава Bloomberg.

Това предвижда новата стратегия на банката, от която се очаква да подкрепи усилията на Европа да се превърне в първия климатично неутрален континент в света.

Управляващият борд на кредитната институция, която е собственост на държавите-членки на Европейския съюз, ще насочи усилията си към финансирането на повече проекти за “зелена” енергия и от края на 2021 г. вече няма да участва в такива, които са базирани на невъзобновяеми източници, включително и на природен газ.

С кредитния си портфейл от над половин трилион щатски долара, ЕИБ е най-голямата мултинационална финансова институция в света.

Плановете на банката да се насочи към алтернативните енергоизточници са в унисон със стратегията, обявена от новия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Тя иска ЕИБ да се превърне в “климатична банка” и да отпусне над 1 трилион евро за прехода към по-чисти и по-устойчиви енергийни източници на Стария континент.

“Климатът е водещата тема на нашето време”, заяви президентът на Европейската инвестиционна банка Вернер Хойер. По думите му решението за излизане от сферата на изкопаемите горива е “квантов скок в амбициите на институцията”.

Европейският съюз има амбицията да изпълни изцяло договорените параметри в Парижкото споразумение за климата от 2015 г., въпреки решението на американския президент Доналд Тръмп да се оттегли от договорката.

Европейските лидери възнамеряват до 2050 г. да постигнат т. нар. “климатичен неутралитет”, което означава всички емисии на въглероден диоксид да бъдат покрити от съоветните мерки за ограничаване на тяхното влияние.

Европа е на крачка пред останалите участници в Парижкото споразумение, като Китай, Индия и Япония, които все още не са интегрирали своите намерения в националното си законодателство.

Въглеродните емисии с най-силен ръст за последните седем годиниСпоред експертите на BP светът изостава в усилията си да овладее климатичните промени

“Решението на ЕИБ да се откаже от изкопаемите горива променя изцяло правилата на играта и отразява амбициите на Европейския съюз в ролята на глобален екологичен лидер. Това трябва да послужи като недвусмислен сигнал към финансовата система и да окуражи останалите международни кредитни институции да предприемат подобни мерки”, смята Елиът Уитингтън, който ръководи Европейската група на коропративните лидери.

В своята стратегия, известна като “Зелената сделка”, Урсула фон дер Лайен предвижда и по-амбициозни цели за намаляване на вредните емисии до 2030 г. с 40% спрямо равнището им от 1990 г. Това означава свиване на замърсителите с 50-55% от настоящите му стойности.

От Европейската инвестиционна банка уточняват, че подкрепата за проектите, които вече са в ход и касаят енергийната сигурност на Европа, ще се запази. Условието обаче е те да бъдат одобрени до края на 2021 г.

Това касае пряко и България, която, заедно с Гърция, подписа през октомври тази година споразумение с ЕИБ за отпускане на заем в размер на 110 милиона евро за изграждането на газовия интерконектор между двете държави.

Новият стандарт за енергийните проекти, кандидатстващи за финансиране от ЕИБ, ще бъде 250 грама въглероден диоксид на киловатчас. Той ще замени настоящия лимит от 550 грама на киловатчас.

По думите на вицепрезидента на институцията Ендрю Макдауъл това е само първата стъпка от цялостната стратегия на кредитната институция, която иска да играе все по-голяма роля в подкрепата на нисковъглеродните технологии.

През 2018 г. ЕИБ е инвестирала над 16 милиарда евро в проекти, свързани с борбата с климатичните промени.