Докладът за борба с бедността в ЕС, който ЕП прие днес с голямо мнозинство, препоръчва приемането на всеобхватен подход за решаване на този проблем, който да включва гарантиран минимален доход в размер на поне 60% от средната заплата, както и по-добър достъп до "качествена" работа и до социални услуги. Депутатите искат също детската бедност да бъде намалена с 50% до 2012 г., а проблемът с бездомните да бъде окончателно решен до 2015 г.

Днес ЕП прие с 540 гласа "за", 57 "против" и 32 "въздържали се", доклада на Габриеле Цимер (ЕОЛ, СЗЛ, Германия) за насърчаване на социалното включване и борбата с бедността (включително детската бедност) в ЕС. В него депутатите подчертават, че "наличието на работа е най-добрият начин да се избегне бедността и социалната изолация, но не винаги е гаранция за това".

Според данните в доклада 8% от работниците в ЕС (или 17 милиона) живеят в бедност поради ниски доходи, независимо от това, че са заети, докато 15% получават крайно ниски заплати. Значителна част от населението на Съюза пък продължава да живее в социална изолация, тъй като всеки пети човек обитава жилище под стандартите, а 10% живеят в домакинства, в които всички са безработни.

Повечето държави-членки в ЕС имат национални схеми за минимални доходи, но няколко държави-членки нямат такива. В този смисъл депутатите насърчават държавите-членки да приемат схеми за гарантиран минимален доход за социално приобщаване.

По-нататък членовете на ЕП призовават Съвета да постигне споразумение за "цел на ЕС за минимална работна заплата" (уредена със закон), съгласно което възнаграждението трябва да бъде в размер най-малко 60% от съответната (национална или отраслова) средна работна заплата.

Схемите за минимални доходи трябва също така да бъдат допълнени от пакет помощни мерки за улесняване на социалната интеграция в областта на жилищното настаняване, подпомагането на образованието, обучението, преквалифицирането и обучението през целия живот.

Според доклада държавите-членки трябва да предоставят целеви допълнителни обезщетения на групите в неравностойно положение (хора с увреждания или хронични заболявания, самотни родители или многодетни семейства), които да покриват допълнителни разходи за лични асистенти, за медицински и социални грижи и да "създадат поносими равнища" на цените на лекарствата за социалните групи в неравностойно положение.