Компромисът относно връщането на незаконните имигранти, договорен между докладчика на ЕП и съвета, беше приет днес от депутатите на първо четене. Директивата, която представлява важен етап от дефинирането на имиграционната политика на ЕС насърчава доброволното завръщане на незаконните имигранти, установява общи стандарти на европейско ниво и дава гаранции за спазване на основните човешки права.

Депутатите приеха на 18 юни в Страсбург с 396 гласа "за", 197 "против" и 106 "въздържали се" проекта за директива за общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни.

Текстът цели насърчаването на "доброволното завръщане" на незаконните имигранти, хармонизирането на условията за връщане и установяването на определени гаранции за спазване на основните човешки права. Директивата определя максимален период за задържане, който да не може да бъде превишаван, както и забрана за връщане в ЕС за експулсираните лица.

Третирането на незаконната имиграция трябва да отговаря на определени минимални общоевропейски изисквания. Настоящата директива ще възпрепятства държавите-членки да прилагат по-неблагоприятни стандарти спрямо незаконните имигранти, оставяйки им в същото време възможността да запазят или да приемат по-благоприятни такива. Директивата се прилага само в случай на вече взето решение за връщане, като на всяка държава-членка се оставя изборът дали в крайна сметка да узакони имигрантите.

Приетият текст ограничава периода за доброволно завръщане между 7 и 30 дни. Той може да бъде най-много 6 месеца и може да бъде продължен с 12 допълнителни месеца при определени условия.

Продължителността на забраната за реадмисия може да бъде максимално 5 години, ако лицето е експулсирано след изтичането на периода за "доброволно завръщане". Този период може да бъде по-дълъг, ако лицето представлява "сериозна" опасност за обществената сигурност.

Ако лицето е задържано след административно решение, това трябва да бъде потвърдено от съдия в най-кратки срокове - първоначалното предложение налагаше съдебен контрол в срок от 72 часа, при само 48, в предложението на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП.

Текстът взема предвид исканията на ЕП относно децата и семействата: те не трябва да бъдат обект на насилствени мерки и следва да бъдат задържани само в краен случай. Непълнолетните лица без придружители могат да бъдат депортирани, само ако могат да бъдат върнати на техните семейства или изпратени в подходящи приемни институции в държавата на репатриране.

Предложен от Съвета текст предвижда по-голяма свобода за административните власти при извънредни случаи: при изключително голям брой граждани на трети страни, които трябва да бъдат експулсирани и които представляват голяма и непредвидена тежест за административните и юридическите власти на дадена държава-членка, юридическият контрол може да бъде отложен и условията за задържане да бъдат по-малко благоприятни.

Държавите-членки трябва да вземат предвид - в случай на експулсиране - положението в страната на произход на лицето, съгласно принципа за неотблъскване (според който никоя държава не може да върне бежанец в страна, в която неговият живот или свобода са застрашени). По силата на скорошно решение на Съда на Европейските общности ЕП ще решава в бъдеще заедно със Съвета кои страни се считат за "безопасни" (съгласно процедурата за съвместно вземане на решение).

Директивата предвижда осигуряването на безплатна юридическа помощ за незаконните емигранти, които не разполагат с достатъчно средства за това, в съгласие с националните законодателства и с "процедурната" директива от 2005 г. относно помощта за лицата, търсещи убежище. Европейският фонд за репатриране на незаконно пребиваващи лица (2008-13 г.) с размер 676 милиона евро може също да бъде използван за финансиране на правната помощ.

Директивата ще установи двустепенен подход при третирането на незаконната имиграция: решението за връщане отваря определен период за доброволно завръщане, който може да бъде последван от решение за експулсиране. Ако решението за експулсиране е произнесено от юридическите власти, и ако се прецени, че визираното лице би могло да не се подчини, се прибягва към затварянето му в център за задържане на незаконни имигранти.

Директивата установява максимална продължителност на задържането (което в някои държави-членки в момента е неограничено) и установява стандарти за гарантиране на определени условия за живот, сред които влизат правото на медицинска помощ и образование за децата.