Европейският парламент преразгледа и прие нови условия по Регламента за задължителни годишни намаления на емисиите на парникови газове за автомобилния транспорт, отоплението на сгради, селското стопанство, малките промишлени инсталации и управлението на отпадъците за всяка държава членка на ЕС.

Преразгледаният закон увеличава целта за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. на равнище ЕС от 30% на 40% в сравнение с нивата от 2005 г. Решението всички страни членки да намалят емисиите си до 2030 година беше прието с 486 гласа „за“, 132 гласа „против“ и 10 гласа „въздържал се“.

За първи път всички държави членки трябва да намалят емисиите на парникови газове, като целите за намаляване варират между 10% и 50%. Целите за 2030 г. за всяка държава членка са основани на БВП на глава от населението и икономическата ефективност. Страните от ЕС ще трябва също така ежегодно да гарантират, че не надвишават годишните си квоти за емисии на парникови газове, съобщават от пресцентъра на Европарламента.

Гъвкавост и прозрачност

Законът постига баланс между необходимостта държавите от ЕС да бъдат гъвкави, за да постигнат целите си, при същевременно гарантиране на честен и социално справедлив преход, и необходимостта от отстраняване на пропуските, за да се реализира общата цел на ЕС за намаляване на емисиите.

Във връзка с това се налагат ограничения върху количествата емисии, които държавите членки могат да спестят от предходни години, да заемат от бъдещи периоди или търгуват с други държави членки.

За да се осигури отчетност от страна на държавите членки, ЕК ще оповестява публично информацията за националните действия в леснодостъпна форма, както настоя Парламентът.

Акцията на Европейската прокуратура е свързана с търговията с емисии на ЕСЕвропейската система за търговия с емисии е сред основните политики за намаляване на измененията на климата

След гласуването докладчикът Йесика Полфиард (ЕНП, Швеция) заяви:

„С този закон правим важна стъпка напред в постигането на целите на ЕС в областта на климата. Новите правила за намаляване на емисиите на национално равнище гарантират принос от всички държави членки и преодоляване на съществуващите пропуски. Това ни позволява да изпратим ясен сигнал за сериозните намерения на ЕС да бъде глобален лидер с конкурентна и ефективна програма в областта на климата.“

Следващи стъпки

Сега Съветът също трябва да одобри официално текста, след което той ще бъде публикуван в Официален вестник на ЕС и ще влезе в сила 20 дни по-късно.

Регламентът за разпределяне на усилията е част от пакета „Подготвени за цел 55 през 2030 г.“, който представлява планът на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г., в съответствие с Европейския закон за климата.

Европарламентът днес прие и важен закон за въглеродните поглътители за земеползването и горското стопанство, което следва да намали парниковите газове в ЕС през 2030 г. с до 57% в сравнение с 1990 г. Регламентът цели да увеличи естествените поглътители на въглерод и да превърне Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г., както и да подобри биологичното разнообразие в съответствие с Европейския зелен пакт.

Рекордни продажби на електромобили и хибриди в ЕС, България на опашкатаСтраната ни е в дъното на класацията за продадените електрически автомобили заедно с Кипър и Естония

Европейски и национални цели за увеличаване на въглеродните поглътители до 2030 г.

Целта на ЕС за 2030 г. за нетни поглъщания на парникови газове в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство ще бъде определена на 310 млн. тона еквивалент на CO2, което е с около 15% повече, отколкото понастоящем. Тя трябва да гарантира допълнително намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС през 2030 г. от 55% на около 57% в сравнение с нивата от 1990 г.

Всички държави членки на ЕС, ще имат национално обвързващи цели за 2030 г. за поглъщанията и емисиите от ЗПЗГС въз основа на последните равнища на поглъщания и потенциала за по-нататъшни поглъщания.

Настоящите правила ще се прилагат до 2025 г. и държавите от ЕС ще трябва да гарантират, че емисиите в сектора на ЗПЗГС не надвишават количеството на поглъщанията. От 2026 г. страните от ЕС ще разполагат с четиригодишен бюджет за периода 2026—2029 г. вместо обвързващи годишни цели.

Фон дер Лайен в Давос: ЕС готви мерки за ускоряване на зелената икономикаФорумът бе открит днес от своя основател и председател Клаус Шваб с думите, че едно от най-големите предизвикателства е

Управление, гъвкавост и мониторинг

Предвижда се гъвкавост между ЗПЗГС и Регламента за разпределяне на усилията, така че държавите членки да могат да закупуват или продават кредити за поглъщане, за да постигнат националните цели. Механизмът също така ще гарантира, че държавите членки ще получат обезщетение в случай на природни бедствия, като например горски пожари.

Мониторингът, докладването и проверката на емисиите и поглъщанията ще бъдат подобрени, включително чрез използване на повече географски данни и дистанционно наблюдение, така че напредъкът на държавите от ЕС към постигането на техните цели да може да бъде наблюдаван по-прецизно.

Държавите от ЕС ще бъдат задължени да предприемат коригиращи действия, ако не реализират достатъчно напредък в постигането на целите. Ще има и санкция за неспазване: 108% от разликата между определената цел за емисиите на парниковите газове и целта в техния бюджет за парникови газове за периода 2026—2029 г. ще бъдат добавени към целта им за 2030 г.

За да се гарантира постигане на целта на ЕС, Комисията ще представи доклад за напредъка не по-късно от шест месеца след първия глобален преглед, договорен съгласно Парижкото споразумение. Ако е целесъобразно, Комисията ще предприеме последващи действия във връзка със законодателните предложения.

Без бетон и тухли: Сградите на бъдещето ще са сглобяемиВ настоящето все повече хора търсят начини да рециклират хартията, пластмасата и алуминия, който ползват в ежедневието си. Занапред това може да се случва дори със сградите

Всички нови сгради с нулеви емисии от 2028 г.

Европейският парламент прие и проектомерки за увеличаване на процента на саниране и за намаляване на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове.

Предложеното преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите има за цел да намали значително емисиите на парникови газове и потреблението на енергия в строителния сектор на ЕС до 2030 г. и да направи сектора неутрален по отношение на климата до 2050 г. Друга негова цел е увеличаване на процента на саниране на енергийно неефективните сгради и подобряване на обмена на информация относно енергийните характеристики.

От 2028 г. всички нови сгради следва да бъдат с нулеви емисии, като крайният срок за новите сгради, ползвани, експлоатирани или притежавани от публични органи, е 2026 г. Всички нови сгради следва да бъдат оборудвани със соларни технологии до 2028 г., когато това е технически подходящо и икономически осъществимо, а срокът за жилищните сгради, в които се извършва основен ремонт, е 2032 г.

Чистият водород – новото бойно поле за две суперсилиДвете водещи икономики вече инвестират стотици милиони в сферата

Жилищните сгради ще трябва да постигнат най-малко енергиен клас Е до 2030 г. и клас D до 2033 г. — по скала от A до G. Категория G съответства на онези 15% от сградите в националния сграден фонд на държавата членка, които имат най-лоши характеристики към момента на въвеждането на скалата. Нежилищните и обществените сгради ще трябва да получат същите оценки съответно до 2027 г. и 2030 г. Подобряването на енергийните характеристики (което може да се изразява в изолационни работи или подобряване на отоплителната система) ще се извършва при продажба или основен ремонт на дадена сграда или при подписване на нов договор, ако сградата се отдава под наем.

Държавите членки ще определят мерките, необходими за постигането на тези цели, в своите национални планове за саниране.

Мерки за подкрепа срещу енергийната бедност

Националните планове за саниране следва да включват схеми за подпомагане с цел улесняване на достъпа до безвъзмездни средства и финансиране. Държавите членки трябва да въведат звена за безплатна информация и неутрални по отношение на разходите схеми за саниране. Финансовите мерки следва да предоставят важна премия за основно саниране, особено на сградите с най-лоши характеристики. На уязвимите домакинства следва да се осигурят целеви безвъзмездни средства и субсидии.

Дерогации

Паметниците ще бъдат изключени от новите правила, а страните от ЕС могат да решат да изключат и сгради, защитени заради специфичната им архитектурна или историческа стойност, технически сгради, временно използвани сгради, църкви и места за поклонение. Държавите членки могат също да освободят обществените социални жилища от прилагането на правилата, когато санирането би довело до увеличаване на наемите, което не може да бъде компенсирано с икономии от сметки за енергия.

Според Европейската комисия сградите в ЕС са отговорни за 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на парникови газове.