След шест десетилетия на постоянно нарастване на международния стокообмен поривът на свободната търговия е към своя край, пише Bloomberg.

Десетки хиляди протестират в Южна Корея срещу вноса на говеждо месо от САЩ, а нарастващите цени на суровините принуждават държавите да задържат все повече от храните си за вътрешно потребление. В САЩ избират нов президент, който е възможно да не подкрепя толкова много свободната търговия, колкото предшествениците си. Така светът може да е изправен пред края на един цикъл, който започна веднага след Втората световна война.

Либерализацията на световната търговия е в застой и е възможно да минат години преди основите на политиката на световната търговия да бъдат изградени отново.

Модерната ера на търговията стартира в края на 40-те години на миналия век, когато САЩ и Обединеното кралство оказват натиск за създаването на световна организация, с която се цели избягването на политики, насочени към облагодетелстване на една страна за сметка на съседите й, които често са обвинявани за утежняването на Голямата депресия.

Общото споразумение за митата и търговията (General Agreement on Tariffs and Trade – GATT), подписано през 1948 г., успява да намали промишлените мита в развитите страни от средните 40% до около 4% за шест десетилетия.

Известната в момента като Световна търговска организация (СТО) е въвлечена от 2001 г. насам в преговори относно земеделските субсидии в САЩ и Европа. Кръгът Доха, както са известни преговорите, също е препятстван от различия между богатите и бедните страни относно това с колко да бъдат намалени данъците върху вноса на стоки.

Резервите за ново споразумение на Световната търговска организация прераснаха в омраза към свободната търговия в много страни, включително и във Франция и Италия, където евтиният внос е обвиняван за загубата на работни места. Това принуждава някои правителства да преосмислят политиката си в подкрепа на търговията.

Най-важна в това отношение е САЩ - най-голямата икономика в света и най-големият вносител. Демократите, които установиха контрол в Конгреса през 2007 г., отложиха вземането на решение за търговско споразумение с Колумбия.

В същото време техният кандидат за президент – Барак Обама заявява, че ако бъде избран, може да отвори за преразглеждане най-голямото търговско споразумение в света, а именно Споразумението за северноамериканска свободна търговия (NAFTA) с Канада и Мексико. Сенаторът от Илиноис твърди, че пактът трябва да съдържа нови трудови и природозащитни стандарти.

Земеделците в Мексико също искат да преразгледат NAFTA. Те блокираха един от главните булеварди на Мексико Сити през януари, за да протестират срещу пакта, който, според тях, не е направил достатъчно, за да ги защити от евтиния внос на захар, фасул, царевица и мляко от САЩ.

Никъде недоволството не е по-очевидно от това в Южна Корея, където публичният гняв, свързан със споразумение за увеличението на търговския обмен със САЩ с 20%, клати стола на правителството на президента Лий Мюнг Бак. Кабинетът му предложи да подаде оставка след избухването на скандала.

Увеличението на цените на ориза, пшеницата, царевицата и другите хранителни суровини с повече от 60% от началото на 2007 г. принуди някои държави да поставят нови препятствия пред износа, за да осигурят налични количества за вътрешно потребление.

Вторият най-голям производител на ориз и пшеница в света – Индия, наложи забрани върху износа на тези суровини. Египет, Виетнам и Индонезия също наложиха вето за износа на определени хранителни продукти.