ЕС най-накрая излезе с общ план за кредитната криза

449
ЕС най-накрая излезе с общ план за кредитната криза

Повече от година след началото на глобалната кредитна криза и месец, след като финансовият ураган връхлетя Европа, Европейският съюз най-накрая се осъзна и излезе с общ отговор, пише днес в анализ агенция Ройтерс. Дали координираните национални мерки, договорени в неделя от лидерите на 15-те държави от Еврозоната и британския премиер Гордън Браун бележат повратна точка в суматохата, предстои да се види. Първоначалната реакция на пазарите вчера бе благоприятна. Но в политическо отношение Европа никога няма да бъде същата.

Френският президент Никола Саркози пое премерен риск, като накара своите колеги, чиито първи реакции бяха разпокъсани и противоречиви понякога, да се обединят около общ курс за спасяване на банките и съживяване на замразения кредитен пазар. Саркози взе политическия сценарий до голяма степен от Браун, който търсеше европейска подкрепа, въпреки че страната му остана извън Еврозоната и успя да "завлече до олтара" дори колебаещата се германска канцлерка Ангела Меркел.

"Политическите стратези на ЕС в Париж се изправиха пред предизвикателството и откраднаха звездния момент на Г 7 във Вашингтон", изтъкна Марко Анунциата, главен икономист от италианската финансова група ЮниКредит. "Винаги ще имаме Париж," каза той, цитирайки утешителната реплика на Хъмфри Богард от филма класика "Казабланка".

Единният отговор от Елисейския дворец в неделя поставя Европа в силна позиция, от която може да настоява за световна среща на големите икономически сили с широко участие. Саркози иска такава среща, за да обсъди нови "пътни" правила за международната финансова система.

САЩ и Япония, която председателства Групата на 8-е индустриализирани държави, се колебаят да договорят такава среща, но сега може би ще трябва да последват водачеството на ЕС.

Ако Европейският план действително започне да спира кризата, Саркози ще бъде троен победител. Той утвърди смело лидерство вътре и извън Европа, накара ЕС да смекчи политиката си по отношение на фискалните въпроси и конкурентността и да я съобрази повече с френските насоки. Той започна да осигурява "икономическо управление на Еврозоната" - нещо, за което Париж отдавна лобира, но срещу което се обявиха членове, споделящи принципите на свободния пазар.

До неделя Германия и няколко други страни бяха против самата идея за среща на върха на Еврозоната, тъй като смятаха, че тя ще предизвика разделения и ще е опит да се наложи лидерство във френски стил върху неформалната еврогрупа от финансови министри, чиято цел е да се популяризират общоприетите фискални принципи, реформите на свободния пазар и дерегулацията. "Всяка криза винаги е била поучителна за ЕС," каза австрийският външен министър Урсула Пласник. Това бе постигнато, тръгвайки от едно необещаващо начало.

ЕС има слаб централен бюджет в размер само на 1 процент от общия брутен вътрешен продукт на всички 27 страни членки взети заедно и няма централен финансов регулатор или банков надзорник. Когато кризата с високорисковите ипотечни заеми избухна в САЩ, Франция и Германия първоначално я окачествиха като наказание за ексцесите на англосаксонския финансов капитализъм и увериха гражданите си, че техният по-регулиран модел е в безопасност. След отричането последва разпиляност.

Лидерите от ЕС предприеха спешни национални мерки, в някои случаи без да се консултират със съседките си или партньорите си, и още повече намалиха доверието на пазарите. Ирландия набързо прие закон, с който гарантира всички депозити в шест ирландски банки, но не и в британски банки в страната. Това предизвика изнедаващ поток от пари към Ирландия и притесни Брюксел. Германия, разгневена от френските идеи за паневропейски спасителен фонд, разкри френското предложение и след това го одобри.

За много анализатори Меркел и нейният открит финансов министър Пеер Щайнбрюк изглежда изостават от общата тенденция при всеки ход. Дипломати казаха, че тя не е споделила с европейските си партньори от Г-8 на срещата на върха в Париж на 2 октомври, че на следващия ден ще даде пълна гаранция на германските вложители и ще подкрепи скъпия спасителен план за пострадалата ипотечна банка "Хипо риъл истейт". "Тя може и да не е знаела какво ще направи следващия ден", каза дипломат от ЕС.

Европейската комисия, пазителят на европейската единност, изглежда също доста се колебае да предложи смели мерки за по-голяма европейска финансова регулация. Еврокомисарят по вътрешния пазар Чарли Макгрийви, неохотният регулатор на Европа, настоя едва миналата седмица, че са необходими поне минимални мерки.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу каза, че най-адекватните страни членки във финансите и икономиката - като очевидно имаше предвид Великобритания и Германия - са предупредили Брюксел да не предлага такива мерки. Но неговата ръка може да бъде извита. Запитан за липсата на дори един европейски регулатор за банки и финансови пазари, Саркози каза на пресконференция в Париж в неделя, че заедно с Барозу ще излязат с няколко предложения на срещата на върха на ЕС утре в Брюксел.

Източник: БНР

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg