Според приетия доклад от Комисията по промишленост, изследвания и енергетика на ЕП относно либерализирането на газовия пазар в ЕС, държавите-членки могат да избират между пълното разделяне на собствеността или предложения нов модел на "независим преносен оператор", който се стреми да отговори на исканията на осем страни, сред които е и България.

Първоначалното предложение на Комисията даваше две възможности на държавите-членки: разделяне на собствеността или запазване на собствеността върху интегрирани предприятия за доставка и пренос, ако контролът над преносната система е предаден на независим орган.

Осем държави-членки, сред които България, предложиха алтернативен вариант, при който преносната система остава част от доставчика, но при съответните правила и организация, които да осигурят на практика нейното независимо функциониране.

Въпреки че отхвърли тази "трета опция", Комисията по промишленост, изследвания и енергетика на ЕП прие текст, базиран на скорошен компромисен вариант на Комисията, в който се предлага създаването на "независими преносни оператори" (НПО). Това предложение, подобно на "третата опция", би позволило на предприятията да запазят собствеността си върху газопровода, ако управлението му е поверено на преносен системен оператор, който разполага с ефективни права за вземане на решения.

Така според предложението в доклада на Romano Maria La Russa (СЕН, Италия) държавите-членки и предприятията могат да избират между пълно разделяне на собствеността или този нов модел - независимият преносен оператор.

Вариантът с независим преносен оператор оставя собствеността върху газопровода на компанията, която осъществява доставката, но предава контрола върху него на НПО, чиято операционна независимост се гарантира чрез специални правила за функционирането и управлението му.

Депутатите от Комисията по промишленост, изследвания и енергетика на ЕП гласуваха в полза на предложението на Европейската комисия, според което преносните системи или операторите на преносни системи не могат да бъдат контролирани от трети държави, освен ако няма международен договор между ЕС и третата страна.

Депутатите същевременно допълниха законодателната инициатива, приемайки поправки за защита правата на потребителите. Според тях потребителите трябва да имат право да сменят доставчика си на газ без такси за това, право на компенсация, ако качеството на предложената услуга не покрива определени критерии (като например неточни или забавени сметки);достъп до информация за своите права чрез сметките и интернет страниците на газовите компании;достъп до информация за процедурите, които трябва да се следват в случаи на спорове;право да бъдат информирани поне на всеки три месеца за своето действително потребление и разходи за газ; достъп до интелигентни електромери в срок до 10 години от влизането в сила на настоящата директива.

Както при гласуването върху електрическия пазар, и тук депутатите повдигат въпроса за специфични мерки за защита на т.нар. "уязвими потребители". Държавите-членки трябва да вземат адекватни мерки, които да доведат до реално намаляване на броя на "лицата, които страдат от енергийна бедност" (битови потребители, които не могат да си позволят да отопляват дома си на приемливо равнище).

В същия дух депутатите призовават националните регулаторни органи да въведат ценообразуващи формули, при които цената расте при по-високи нива на потребление.

На 9 юни ЕП ще гласува доклад на българския евродепутат Атанас Папаризов (ПЕС) като част от третия енергиен пакет. Чрез него се дават по-големи правомощия на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори, насърчава се регионалното сътрудничество и се засилва сигурността на доставките.