Американският президент Доналд Тръмп и неговата политика под мотото "Америка на първо място" хвърли глобалните търговски взаимоотношения в истински хаос. На този фон обаче Европейският съюз се възползва от шанса да заздрави търговските си връзки с останалия свят, пише Bloomberg.

След като вече договори нови споразумения за търговия с Виетнам, Япония, Сингнапур, Канада и дори Куба, Брюксел e на път да сключи сделка и с Индонезия - най-голямата икономика в Югоизточна Азия. Общността води преговори и с Мексико, Австралия, Нова Зеландия, Китай и Филипините.

Споразумението с Индонезия ще увеличи двустранната търговия с 4 млрд. долара годишно и ще засили европейското икономическо присъствие в един от най-бързорастящите региони в света. Миналата година стокообменът между Индонезия и ЕС бе в размер на 30 млрд. долара.

"Нашата цел е да запазим принципите на свободната търговия, независимо от това, което се случва между САЩ и Китай. Искаме да увеличим дела на търговията си с тази голяма икономика, която ще продължи да расте и през следващите 10, 15 или 20 години", заявява посланикът на ЕС в индонезийската столица Джакарта Винсент Герен.

Споразумението с ЕС ще увеличи износа на текстил и риба от Индонезия и ще отвори местния пазар за европейските машиностроителни и автомобилни компании. Освен че осигурява нови източници на инвестиции и икономически растеж, търговският пакт има и символично значение на фона на засилващия се протекционизъм в световен мащаб, пише още изданието.

Опасенията от ескалация на напрежението в търговските отношения между САЩ и Китай вече принуди Международния валутен фонд да понижи прогнозата си за глобалния икономически растеж. Индонезия, от своя страна, притеснена от промяната в американската политика, търси алтернативни канали за разширяване на търговските си контакти.

ЕС вече постигна договорка с някои от съседните държави, което накара правителството в Джакарта да побърза с оформянето на търговското споразумение.

"Не искаме да изоставаме от останалите държави. В днешно време най-популярният подход е този на двустранните споразумения", казва Иман Памбагьо от индонецийското Министерство на търговията.

Икономиката на Индонезия отчита ръст от около 5% годишно, но засега не успява да постигне обещаните от президента Джоко Видодо 7 на сто. Търговските споразумения са един от начините за стимулиране на растежа и създаване на нови работни места.

Сделката с ЕС ще даде възможност на страната да привлече и нови външни инвестиции, с които да финансира строителството на нови пътища, пристанища и железопътни линии.

Споразумението ще отвори индонезийския пазар за европейските автопроизводители, но в същото време ще генерира инвестиции в местната автоиндустрия, като ще даде възможност за сглобяването на европейски автомобили в страната.

Според Винсент Герен, Индонезия има шанса да преодолее изоставането си в двустранните търговски взаимоотношения с Европа спрямо някои от останалите държави в региона. Индонезия е най-голямата икономика в Югоизточна Азия, но заема едва пето място в списъка с водещите търговски партньори на ЕС.

До този момент тя привличаше и много по-малко европейски инвестиции, в сравнение със своите съседи, пише Bloomberg.

Статистиката показва, че през третото тримесечие на тази година общият размер на преките чуждестранни инвестиции в страната е намалял с 20% спрямо същия период на 2017 г.

"Европейските инвестиции са на първо място в азиатско-тихоокеанския регион, като надвишават тези от САЩ и Япония, взети заедно. Но само 10% от тях са насочени към Индонезия", казва още Герен.

Търговският пакт обхваща много аспекти, включително услугите, инвестициите, конкуренцията, устойчивото развитие, опазването на околната среда и трудовото законодателство. След като бъде реализиран, той ще доведе до премахване на митническите тарифи върху 95% от търгуваните стоки и услуги.

Според европейския посланик в Джакарта, споразумението "от ново поколение" ще бъде още по-амбициозно от Транстихоокеанското партньорство. Индонезийската страна обаче изтъква, че преди финализирането на сделката, трябва да бъдат изчистени много от спорните въпроси. Освен това в страната предстоят и президентски избори през април 2019 г., които, според Иман Памбагьо, могат да забавят процеса на преговорите.

"Някои държавни институции вероятно ще предпочетат да запазят изчаквателна позиция, но аз ще продължа да настоявам за възможно най-бързото приключване на преговорите", казва той.