Последните 30 години се характеризират с огромно увеличение на неравенството в отделните държави - както у бедните, така и у богатите страни, и може би това е най-видимо в САЩ.

Това заяви Естер Дюфло, носител на Нобелова награда за икономика за 2019 г. и преподавател в Масачузетския технологичен институт, по време на втория ден от Световния икономическо форум, организиран от Amundi – една от най-големите компании за управление на активи в света.

Много се говори за нарастването на доходите на най-богатия 1% от хората, което е абсолютно феноменално, но това не е единствената част от цялата картина. Другата част е спадът в реалното заплащане най-вече при хората с по-ниско образование.

Средно доходите на хората в долните 50% по приходи в САЩ стагнират, но доходите на онези без университетско образования, всъщност, намаляват в реално измерение, заяви Дюфло.

Междувременно, ако се фокусираме върху доходите на най-богатия 1%, увеличението е особено ясно изразено през последните три десетилетия сред много, много богатите.

Това, което се случва в САЩ, до известна степен във Великобритания и не в толкова крайна степен в континентална Европа, е, че имаме буквално намаляващ реален стандарт на живот за по-бедната половина от населението и по-слабо образованите хора, както и космическо увеличение на върха.

Жозе Барозу: Често в Европа е необходима криза, за да вървим напредБившият председател на ЕК признава, че има и проблеми, но смята, че в момента Европа е в много по-добро състояние, отколкото беше

През последните няколко десетилетия много, много богатите са в основата на нарастването на богатството в света – най-богатият 1% стои зад 27% от световния растеж, докато долните 50% по доходи допринасят за около 20% от растежа. Това се дължи най-вече на възхода на развиващите се държави - по конкретно Китай и Индия, смята Дюфло.

След това дойде кризата с COVID-19, която в краткосрочен план увеличи броя на хората, изпаднали в бедност по света. Трудно е да се даде точна оценка, но те са поне 150 милиона, според Световната банка, а засега не знаем дали това увеличение ще е постоянно или временно, казва Дюфло.

Ключова причина за това увеличение на бедността по време на COVID кризата е, че богатите страни можеха да използват каквито мерки са необходими в подкрепа на своето население, в това число най-бедните хора. Те похарчиха около 20% от БВП за фискални мерки за подкрепа, докато най-бедните можеха да отделят едва 2% от БВП.

Според Дюфло това е така, защото бедните държави нямаха достъп до евтините заеми, които бяха налични за богатите. Това е едно фундаментално неравенство, по което не се работи, според нея.

Дюфло смята, че това обаче не е позволено от частния пазар, защото бедните страни нямаха възможност да се обърнат към него от страх да не поставят под заплаха своя кредитен рейтинг. Това не бе позволено и от международните финансови институции.

Неравенството и стагнацията в заплащането в много страни се засилваха заедно с избледняващата американска мечта. В САЩ преди време повечето родители очакваха децата им да се справят по-добре от тях в живота, но това вече не е така. Днес вероятността едно дете да се справи по-добре от родителите си, ако стартира в долните 25% по доходи, e по-малка от когато и да било.

Това е нещо, което е много опасно за САЩ и за света като цяло. Тази избледняваща американска мечта и загуба на доверие във факта, че утре ще по-добре от днес, е една от причините самото същество на обществото да е изложено на риск. Видяхме го при щурма на Капитолия в САЩ и донякъде го виждаме във факта, че 15% от хоратя в САЩ вярват в конспиративната теория Qanon. Ако мислите, че всичко, което сте слушали за възможностите за успех в страната, в която живеете, се сгромолясва пред вас, тогава може би цялата реалност не е такава, каквато сте я очаквали, казва Дюфло.

Събитията от 6 януари бяха върха на айсберга, който представлява загубата на доверие към мултинационалните глобалните компании и към правителствата. Дюфло признава, че доверието към икономистите също е изгубено, като цитира проучване от Великобритания, което показва, че хората вярват два пъти повече на синоптиците, отколкото на икономистите.

Част от това недоверие, според нея, се дължи на факта, че икономистите не се справят добре с прогнозите. Тя цитира доклад на МВФ, който показва, че самата организация не може да прогнозира рецесиите, преди те да са започнали.

Какво мисли Нобеловият лауреат Робърт Шилер за състоянието на пазаритеАмериканският фондов пазар е най-надцененият в света, казва Шилер, който смята, че все още е добра идея там да се инвестира, но предпазливо

Липсата на доверието към правителствата и икономистите е свързано с нагласите, че те са обвързани с прекалено много мултинационални компании, към които също няма доверие.

Съществува и идеята, че икономистите и политиците са в заговор с компаниите да водят икономиката в такава посока, че тя да е срещу обикновените хора.

Да си беден в САЩ до известна степен е равносилно на смъртна присъда, заяви Дюфло. Продължителността на живота на мъж, който е който е на сред най-бедната част от населението в страната, е 75 г. При онези, които печелят по над 2 млн. долара на година, тя е 87 г. Така на практика има 12-годишна разлика в продължителността на живота между най-бедните и най-богатите в САЩ.

Част от тази разлика идва от нарастващия в последните години брой смъртни случаи вследствие на отчаяние, които включват самоубийства, натравяне с алкохол и свръхдоза наркотици.

Американците живеят в страна, където да си беден буквално е смъртоносно, защото нямаш добър достъп до здравеопазване и защото условията ти на живот са такива, че в определен момент просто искаш да сложиш край на живота си, каза Дюфло. Според нея е ваажно е да се отбележи, че преди пандемията от COVID-19 продължителността на вота в САЩ вече намаляваше.

Това не е проблем само за САЩ, а за целия свят. Ние трябва да направим нещо по отношение на климатичните промени, защото те ще навредят най-много на най-бедните хора и на най-бедните страни, според Дюфло.

Преди да се предоставят решения обаче трябва да се разбере какъв точно е проблемът. Възходът на новите технологии и международната търговия доведоха до промяна в естеството на наличните работни места, както и до концентрация на компании в различните индустрии и създаването на икономика, в която „победителят печели всичко“. В такава икономика имаме монополи, които имат по-големи печалби и могат да си позволяват да плащат повече на своите акционери и по-малко на своите служители.

Дюфло посочи Дания като пример за обратното, тъй като там няма такова голямо увеличение на неравенството, нито пък намаляващо заплащане, а по-бедната половина от населението все още печели повече от най-богатия 1%. Това показва, че институционалните и социалните норми и колективното разбиране на това какво представлява едно функциониращи общество имат огромен ефект върху това равновесие.

Кризата с COVID-19 ни напомни, че имаме нужда от добре функциониращи и добре финансирани правителства, заяви Дюфло.

Друго нещо, което ни напомни, е, че всички ние имаме споделена съдба - и бедни, и богати в една страна и по света. Ако напоследък има голяма вълна от COVID-19 в Индия, това е, защото нивото на ваксинация в страната е под 2%.

Това означава, че се създават условия за зараждането на нови варианти на вируса там, които заплашва и нас, дори и да сме ваксинирани, защото ваксините не действат толкова добре срещу тях, заяви Дюфло.

Според нея ние наистина имаме споделена съдба в непосредствен план по отношение на COVID-19 и в по-далечно бъдеще с глобалното затопляне.