Изследване на одиторската компания KPMG установи, че банките в Европа притежават „лоши“ кредити на стойност около 1.2 трилиона евро. Това е проблем за рентабилността и здравето на европейската икономика, съобщава френският вестник Les Echos.

Близо десет години след финансовата криза банките все още не са изчистили необслужваните си кредити. Според изследването на KPMG необслужвани кредити за около 1.2 трилиона евро са включени в сметките на банките в Европа. Според Европейския банков орган през март 2016 г. необслужваните кредити са съставлявали 5.7% от всички кредити в ЕС. При големия преглед на качеството на активите през 2014 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) засече съмнителни кредити за 880 млрд. евро в основните банки от еврозоната.

Според ЕЦБ един заем се смята за необслужван, „когато над 90 дни кредитополучателят не е плащал предвидените вноски“. В зависимост от степента на усложнение (забавено плащане или неплатежоспособност на кредитополучателя) банката може да бъде принудена да коригира стойността на отпуснатия кредит и дори да го сведе до нула.

Банките винаги са имали съмнителни кредити в сметките си, но когато делът им стане значителен, това може да има негативни последици за тях и за икономиката като цяло.

Спад на рентабилността

Основният проблем за банките е рентабилността. За да се справят със съмнителните кредити, те трябва да заделят пари, а това се отразява на нетните им резултати. Освен това част от тези необслужвани кредити в крайна сметка представлява пропусната печалба. В резултат на това рентабилността на дейността на банките намалява, още повече че ниските данъци и нормативните ограничения стесняват маржовете им. Според KPMG нетният лихвен марж (разликата между приходите от лихви и разходите за лихви на банките) е 1.2% в Европа спрямо средно 3% в САЩ.

Пречка за инвестициите

Това положение не засяга само банковия сектор, а икономиката като цяло, както обяснява ЕЦБ. „Банка, която притежава твърде много съмнителни кредити, не може да отпуска необходимото кредитиране на компаниите, които искат да инвестират и да създават работни места. Когато това важи за повече банки и големи обеми от кредити, икономиката е засегната глобално, както и нейните различни съставни части. Намаляването на инвестициите в компаниите и на създаването на работни места забавя растежа“.

Колебания на борсата

В крайна сметка инвеститорите губят доверието си към банките. Те не само ги подозират в липса на прозрачност, а също така се съмняват в способността на банките да постигат достатъчни печалби. Компаниите обикновено продават банкови ценни книжа, което обяснява отчасти защо Euro Stoxx Banks 600 загуби 16.6% от стойността си от началото на годината спрямо 6.45% за Euro Stoxx 50.

Контрастно положение в Европа

Тази мрачна картина не важи за всички европейски държави. Глобално периферните държави от еврозоната, т.е. по-нестабилните като Италия, Испания и Гърция са най-засегнати от това явление. През 2015 г. делът на необслужваните кредити спрямо общата сума на кредитите в тези три страни възлиза съответно на 18%, 6.3% и 34.7%. За сметка на това северните държави като Франция и Германия са сравнително предпазени. През 2014 г. делът на тези кредити в тях е бил съответно 4.2% и 2.3%.

В южните държави положението в Италия е особено тревожно. Делът на необслужваните кредити не само достига върхове, но и за разлика от Испания, която предприе мерки и намали процента им, Италия изглежда неспособна да се отърве от съмнителните си кредити. Това може да създаде систематичен риск за цялата банкова система в Европа.

Как банките могат да се отърват от съмнителните си кредити?

Банките имат две възможни решения – или да предоговорят кредита, например като удължат срока на изплащането му, или да го продадат на инвеститори след намаляване на стойността му. Това е загуба за банката, но тя е по-малка, отколкото при пълно обезценяване на заема.

В Италия властите създадоха инвестиционен фонд „Атлант“, който ще помага за рекапитализирането на изпадналите в затруднение банки и ще ги освобождава от съмнителните им кредити. В началото Италия смяташе да създаде „лоша банка“ - структура за освобождаване от дългове с гаранция от държавата. Европа обаче отхвърли това решение, което можеше да бъде счетено за държавна помощ, а това е забранено според европейските правила за конкуренцията.