През пролетта на 2020 г. стана ясно, че пандемията от COVID-19 ще удари тежко европейските икономики и че някои държави ще пострадат повече от други.

В отговор на тази заплаха германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон договориха план, който дава възможност на Европейския съюз да емитира общ дълг на финансовите пазари, а набраните средства да бъдат разпределени солидарно между държавите членки, така че най-бедните от тях да получат най-сериозна подкрепа.

Пакетът стана известен като Слеващо поколение ЕС (Next Generation EU), а френският министър по европейските въпроси Клемент Бон го нарече "революционен". До голяма степен това наистина е така, тъй като преди пандемията емитирането на общоевропейски дълг беше нещо немислимо.

Днес нагласите вече са коренно различни, но големият въпрос е дали пакетът Next Generation EU ще може да изпълни амбициозната цел да вдигне на крака европейската икономика, пише The Economist.

Общата стойност на пакета възлиза на 750 милиарда евро, или 5.6% от брутния вътрешен продукт на Общността, а срокът му на действие е пет години. 672.5 милиарда евро ще бъдат разпределени във Фонда за възстановяване и устойчивост, който ще отпуска грантове и заеми на държавите членки.

Останалите 77.5 милиарда ще бъдат използвани за общоевропейски инициативи, като кохезионната програма REACT-EU и мащабни инфраструктурни проекти.

Механизмът, по който ще се извършва разпределението, облагодетелства най-вече малките държави. Страни, като България, Гърция и Хърватия, ще получат средства, възлизащи на около 10% от техния БВП. За сравнение, държави, като Дания и Германия, ще могат да разчитат на около 1%.

В абсолютна стойност най-големите бенефициенти се очаква да бъдат Испания и Италия.

Още преди реално да бъде задействан, пакетът Next Generation EU вече започна да виляе върху облигационните пазари. Доходностите по държавните ценни книжа на по-бедните държави от Общността се задържаха близо до тези на техните по-заможни съседи.

Когато общоевропейските облигации бъдат реално емитирани, картината на дълговите пазари може да се промени драстично, пише още изданието. Те ще се превърнат в еквивалент на американските държавни облигации - сигурен финансов инструмент, който гарантира спойката на икономическия съюз.

Според някои икономисти, ако тези облигации бяха станали факт преди 10 години, дълговата криза в ЕСпрез 2012 и 2013 г. можеше да бъде избегната.

Отпускането на средства от новия план обаче ще бъде обвързано и с някои условия. Всяка национална инвестиция ще трябва да задели поне 37% от бюджета за цели, свързани с опазването на околната среда и 20% - с дигитализацията.

Освен това държавите ще бъдат длъжни да изпълняват препоръките на Еврокомисията за структурни реформи там, където те са необходими - нещо, което много държави от Общността игнорираха в продължение на десетилетия.

От една страна, това ще служи като гаранция, че средствата ще се харчат по-прозрачно и ефективно. От друга обаче, тези критерии повдигат опасението, че времето, необходимо за реалното извършване на реформите, както и техния непопулярен характер, могат значително да забавят целия процес.

53% от младите в ЕС - финансово неграмотниОсновните причини са ограничената финансова информираност, липса на умения за управление на средствата или вземане на прибързани решения при покупка

Очаква се плановете, които вече имат "зелена светлина", да бъдат финализирани до края на април. След това предстои официалното одобрение от Еврокомисията и Европейския съвет. Със сигурност обаче не всички държави ще бъдат готови с изготвянето на детайлните проекти навреме. Някои от тях са с обем от хиляди страници.

Главният икономист на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Лорънс Буун смята, че цялата инициатива може да "потъне" в блатото на бюрократичните процедури. Подобно опасение изрази и президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард.

За еврочиновниците е ясно, че времето е от значение. Но в същото време те трябва да гарантират, че парите ще бъдат похарчени не само бързо, но и ефективно. Ако се справят с тази задача, очакванията са, че планът ще допринесе за увеличаването на европейският БВП средно с 1.5% годишно в средносрочен план.

Ако това не стане, Брюксел със сигурност ще трябва да поеме вината за това, че определени проекти не са се реализирали или са били забавени.

"Цялото упражнение е един огромен залог", твърди анонимен източник от Еврокомисията, цитиран от The Economist.

Един от най-високите залози е за Италия, чиято икономика изпитваше сериозни затруднения още преди пандемията. Към края на 2020 г. страната успя да усвои по-малко от половината от всички средства в инфарструктурните и инвестиционните европейски фондове, предвидени за нея.

Към деншна дата не сигурно дали Next Generation EU ще успее да съживи италианската икономика, но пакетът вече оказва сериозно влияние върху политическите процеси в страната. Появата му до голяма степен прекъсна възхода на евроскептиците, а бившият президент на ЕЦБ Марио Драги застана начело на правителството.

Сред приоритетите пред управляващите в Рим са оптимизирането на държавната администрация, ускоряването на "зелената икономика" и справянето с икономическото неравенство между Севера и Юга, което от десетилетия е един от основните структурни проблеми на Ботуша.

От другата страна на Алпите също се чувства натиск за раздвижване на икономиката. Франция е един от "архитектите" на плана за емитиране на общоевропейски дълг, но въпреки това властите в Париж се опасяват, че превръщането на историческото споразумение в реални инвестиции отнема твърде много време. Особено на фона на предстоящите президентски избори, насрочени за 2022 г.

Настоящият държавен глава Еманюел Макрон е твърдо решен да докаже на своите сънародници, че европейската солидарност може да им донесе реални ползи.

Марио Драги: Сега е време да се дават пари, а не да се искатЕвропейският пакт за стабилност, който включва строги изисквания за външния дълг на страните членки, ще бъде променен, заяви италианският премиер

В Испания премиерът Педро Санчез залага като приоритет в инвестиционната си програма електрическата мобилност. Правителството планира изграждане на няколко завода за производство на батерии и електромобили, както и мащабно разширяване на мрежата от зарядни станции.

Основният проблем за Испания обаче е свързан с реформите на пенсионната система и трудовия пазар, за които Еврокомисията настоява отдавна на фона на бездействието на няколко поредни правителства.

Next Generation EU все още е далеч от това да се превърне в реалност. Освен противоречията между Брюксел и част от националните правителства, евентуална пречка може да се окаже Конституционният съд в Германия, който временно блокира законодателната инициатива, даваща право на Еврокомисията да заема пари от името на държавите членки.

Надеждите в Берлин са, че процесът скоро ще бъде възобновен след изчистването на нередностите, но въпреки това проблемът засега остава на дневен ред.

В същото време много държави вече започнаха да увеличават разходите си в очакване на новия финансов механизъм. Испания включи 27 от близо 70-те милиарда евро, които очаква да получи в рамките на Фонда за възстановяване и устойчивост, в бюджета си за тази година.

Франция също заложи в бюджетната си рамка 16 милиарда евро от общо 39.4 милиарда, които очаква от пакета Next Generation EU.

Предварителните прогнози сочат, че първите средства от продажбите на общоевропейски облигации ще постъпят "по сметките" на ЕС през лятото на тази година. ЕЦБ обаче не очаква европейската икономика да се възстанови до предкризисните си нива преди второто тримесечие на 2022 г.

На фона на ситуацията в САЩ, където милиони американци получиха моментално по 1400 долара помощи, президентът Джо Байдън планира държавни инвестиции на стойност над 2 трилиона долара, а прогнозите сочат връщане към предкризисните икономически показатели още тази година, реализацията на европейските възстановителни планове наистина изглежда бавна.

Някои европейски лидери, като Макрон и Драги, настояват, че възстановителните фондове трябва да бъдат разширени. Това обаче означава нови държавни разходи и нови данъци, в случай че постъпленията от еврооблигациите не бъдат достатъчни.

Освен това не е ясно дали няма да се наложи планът да бъде удължен. По правило инвеститорите очакват по-голямата част от облигациите да бъдат рефинансирани с нов дълг. На това се надяват и повечето европейски правителства, което означава, че Фондът за възстановяване и устойчивост може да се окаже просто начална стъпка в създаването на постоянен механизъм за дългово финансиране в рамките на Общността.

Гърция и нейните облигации дават надежда на европейската икономикаТази седмица Атина емитира 30-годишна облигационна емисия, с което направи една от най-важните стъпки по пътя на своята

Никой не би желал инициативата да се провали. Но успехът ѝ ще изисква сериозни усилия и реформи, отбелязва изданието. Ако тя бъде продължена след 2026 г., ще трябва да се приемат нови закони, а никой не може да гарантира, че политическият климат след пет години ще е същият, какъвто е в момента.

Финансовите консерватори в Германия, Нидерландия и още няколко държави, известни със своята фискална "пестеливост", гледат на Next Generation EU категорично като на еднократна мярка.

Освен това постъпленията от този пакет по всяка вероятност няма да надвишат тези, предвидени в националните бюджети за възстановяване след кризата. А това означава, че те ще продължат да бъдат приоритетни за политиците.

Едно обаче е сигурно - за да се увенчае с успех, инициативата ще трябва да предприеме стъпки към известна централизация на Европейския съюз. Това е идея, на която много европейци се противопоставяха преди избухването на пандемията от COVID-19, а днес изглежда по-скоро неизбежна.