Европейският съвет даде нов старт на Лисабонската стратегия за ускоряване на икономическия растеж и увеличаване на трудовата заетост в съюза, предаде БТА.

Съветът потвърждава четирите приоритетни области, в които ще се развива Лисабонската стратегия през периода 2008-2010 г., се подчертава в проекта за заключения на форума, с които БТА разполага. Според близки до Европейския съвет източници, крайният вариант на заключенията няма да се различава особено от проекта.

Четирите приоритетни области са инвестиране в областта на знанията и иновациите, разгръщане на бизнес потенциала в Европейския съюз, особено на малките и средни предприятия, инвестиране в човешкия капитал в страните от съюза и модернизиране на пазара на труда.

Стана известно, че към четирите досегашни "фундаментални свободи" в Европейския съюз - за свободно движение на стоки, услуги, капитали и работна ръка, ще бъде добавена пета. Тя ще е за свободно движение на знания или на учени, студенти, университетски преподаватели в Европейския съюз.

Друга голяма тема на тази среща на Европейския съвет бе свързана с климатичните промени и енергетиката. Миналата година бе година на поемане на ангажименти от Европейския съюз, тази година вече трябва да има резултати, отбелязват европейските държавни и правителствени ръководители.

Даден бе мандат на Европейската комисия да подготви конкретни предложения за запазване на водещата роля на Европейския съюз в света в борбата с климатичните промени. Тези предложения трябва да бъдат одобрени от страните членки по време на шестмесечното ротационно френско председателство на Европейския съюз, което започва в средата на тази година. Целта е процедурата около приемането им да привърши до следващите избори за Европейски парламент, които са през лятото на другата година.

Във връзка с това Европейският съвет потвърди, че енергийната политика в Европейския съюз ще бъде насочена към изграждане на нисковъглеродна икономика, която е много по-щадяща към околната среда.

Създаването на такава икономика обаче ще изисква инвестиране на много големи средства в страните в Европейския съюз. Специално България ще трябва да отделя по 2,16 на сто от своя БВП годишно до 2020 година, за да се вмести в изискванията за създаване на нисковъглеродна икономика. Въпросът за средствата стои и пред редица други страни членки на Европейския съюз. В тази връзка Европейският съвет обсъди създаване на специални финансови инструменти в Европейския съюз, чрез които да се подпомагат инициативите, насочени към изграждане на нисковъглеродна икономика.

Европейските лидери обсъдиха и стабилността на финансовите пазари в света. Те отбелязаха, че компетентните органи в Европейския съюз имат готовност да предприемат регулаторни и надзорни действия, когато това е необходимо и че тези действия трябва да се съсредоточат в области като повишаване на прозрачността за инвеститори и пазари, подобряване на стандартите за оценяване, подобряване на управлението на риска във финансовия сектор.