На днешния ден през 1995 година в Мадрид лидерите от Европейския съвет приемат общата европейска валута да се казва "евро". То се явява наследник на друга парична единица - екюто. Появява се официално на 1 януари 1999 година, но масово в употреба влиза три години по-късно.

Името на еврото се ражда след много разногласия. Най-накрая, на срещата в Мадрид, подготвяща въвеждането на единната валута, европейските лидери се спират на предложението на тогавашния финансов министър на Германия Тео Вайгел.

На 1 януари 2002-ра 303 млн. европейци започват да ползват еврото като законно платежно средство. При най-голямата най-голямата парична реформа в света от времето на Римската империя - по този начин се описва трансформацията, която се извършва на стария континент.

С една единствена обща валута биват сменени австрийския шилинг, белгийския франк, германската марка, италианската лирета, испанската песета, финландската марка, френския франк, ирландската лира, холандския гулден, люксембургския франк, португалското ескудо и гръцката драхма.

Държавите, споделящи общата валута, стават известни като Еврозона. По-късно към тях се присъединяват още членки на Европейския съюз и в наши дни страните в еврозоната са вече 16. Като разплащателно средство еврото се използва и от държави извън Общността като Андора, Черна гора и Косово.

За въвеждане на единната европейска валута са били необходими няколко десетилетия подготовка, като началото може да се приеме подписването на Римския договор през 57-а година, с който се създава Европейската икономическа общност.

Източник: БНТ