"Kill me quick" - така се казва ракията-убиец в Кения, с която бедното съсловие се напива ежедневно. Ракиджийниците са навсякъде, а смъртните случаи са се превърнали в ежедневие.

Варенето на ракия на реката Матаре е в разгара си. В близост до пушещите казани реката се е превърнала във вонящ канал, пълен с мръсотия. На брега стои 31-годишният Давид. Двама негови помощници контролират налягането в казаните и маркучите в реката, които охлаждат дестилата.

"Сбогом, мамо" най-търсена в Ботсвана

Давид е ракиджия. Той произвежда алкохол в едно от най-бедните предградия на Найроби - става въпрос за кенийската просена ракия, наречена Chang'aa. Тя се прави от просо, царевица, захар и вода. Първакът излиза на 70 градуса. Ракията се търси в бедните квартали, тъй като чашката излиза между 30 и 50 кенийски шилинга, което се равнява на около 0,35 евроцента. Достатъчно евтино, за да замъгли разсъдъка и да задоволи глада. Въздействието на ракията обаче е унищожително.

В Африка варенето на местни видове ракия е широко разпространено. В Руанда и Уганда е на почит т. нар. "бойна ракия", смесица от банани и джин. А в Ботсвана най-много се търси "Laela Mmago", буквално преведено "Сбогом, мамо".

Пиенето до безсъзнание често приключва трагично. Само през месец май миналата година в предградията на Найроби след употреба на алкохол са починали 19 души. В западната част на Уганда, пак през май 2010, подобна съдба е сполетяла над 80 души.

Причината: метанолът. По правило джибрите трябва да ферментират дълго, но в стремежа си да ускорят процеса местните ракиджии добавят метанол. Много често с фатални последици.

Бизнесът върви добре

В Кения цели семейства са ангажирани във варенето на ракия. Печалбите за собствениците на казани са добри. Те печелят дневно по 5.50 евро. Все пак двойно повече, отколкото получава един работник в пътното строителство.

Поради покачващия се брой на нещастните случаи правителството в Найроби уж взе мерки срещу нелегалното производство на ракия. Уж! От миналата година в сила влезе закон, който легализира производството, продажбата и консумацията на Chang'aa, като изисква лиценз от собствениците на барове и казани, а властите трябва да контролират производството, опаковките и съдържанието.

Какво се е променило оттогава ли? "Нищо", казва Давид: "Полицаите идват по един път на ден. Даваме им по 100 или 200 шилинга и си отиват".

Източник: DW