От 1945 г. САЩ не са спирали да се смятат за лидер на „свободния свят". Но днес администрацията на Барак Обама се сблъсква с неочаквано и неприятно развитие на нещата в световната политика: четирите най-големи и най-важни демократични страни от развиващия се свят - Бразилия, Индия, ЮАР и Турция - все по-често се обявяват срещу американската външна политика. Когато става дума да сериозни международни проблеми те вместо да вземат страната на САЩ по-често подкрепят авторитарни държави, като Китай и Индия, коментира „Файненшъл Таймс".

САЩ не осъзнаха веднага какво се случва - струваше им се прекалено странно и неестествено. Мнозинството американци предполагат, че всички демократични държави трябва да споделят американските ценности и възгледи по международните въпроси.

По време на последната президентска кампания кандидатът на републиканците Джон Маккейн призова да се създаде световен съюз на демокрациите, който да се противопоставя на авторитарните режими. За перспективата за създаване на международна лига на демокрациите с ентусиазъм говореха също и някои от съветниците на президента Барак Обама. Но теорията, че демократическите страни естествено се привличат се оказа необоснована.

Неотдавна получихме поредното доказателство на срещата на върха за промените в климата в Копенхаген. През последния ден на преговорите американците се опитаха да организират лични срещи между Обама и лидерите на ЮАР, Бразилия и Индия, но нищо не се получи. Индийците даже заявиха, че техният премиер Манмохан Сингх вече е отишъл на летището.

След това Обама, вероятно, не се е почувствал много добре, когато, явявайки се преди самото си заминаване на срещата с премиера на Китай Вън Цзябао, откри, че той вече беше напълно погълнат от преговорите с ръководителите на същите тези Бразилия, ЮАР и Индия. Символично бе, че, за да може американският президент да седне на масата, на лидерите им се наложи да се сбутат.

Нещата не се ограничиха само до едната символика. В Копенхаген Бразилия, ЮАР и Индия решиха, че статутът им на развиващи се страни за тях е по-важен отколкото статута на демокрации. Следвайки китайците те заявиха, че е коренно несправедливо да се ограничават вредните емисии за бедните страни повече, отколкото за САЩ и Европейския съюз, още повече, че индустриалният Запада и без това е отговорен за по-голямата част от въглеродния диоксид в атмосферата. Характерно е, че лидерите на Бразилия и Китай повториха една и съща шега, сравнявайки САЩ с богаташ, който се е натъпкал до дупка на банкет, и кани своите съседи да пият кафе и да разделят сметката.

Ако ставаше дума само за въпроса с климатичните промени, можеше да не се взима под внимание - това е важен, но не много обичаен проблем, който като че ли е измислен специално, за да раздели богатите и бедни страни. Но в същност, ако се вгледаме, как се държат Бразилия, ЮАР, Индия и Турция - четирите най-важни демократични страни в Южна Америка, Африка, Азия и в Близкия изток - ще стане ясно, че никой от тях не може да бъде смятан за надежден съюзник на САЩ или широко разбираната „общност на демокрациите".

През миналата година бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва сключи с Китай изгоден договор за доставката на петрол, топло се отзова за венецуелския президент Уго Чавес и поздрави с победата на президентските избори в Иран Махмуд Ахмадинеджад, посетил с държавна визита Бразилия. За двете години престой в Съвета за сигурност на ООН, временен член на който стана през 2006 г., ЮАР постоянно гласуваше с Русия и Китай, блокирайки резолюциите по човешките права и защитавайки авторитарните режими в такива страни като Зимбабве, Узбекистан и Иран.

Турция, която някога се смяташе за ключов съюзник Америка в Студената война, и единствен пример за светска и прозападна мюсюлманска демокрация, сега също престана да бъде надежден партньор на Запада. От американското нахлуване в Ирак допитванията там регистрират високо равнище на антиамериканизъм.

Умерените ислямисти от управляващата Партия на справедливостта и развитието контактуват с враговете на Америка в региона, включително ХАМАС, „Хизбула", и Иран. Освен това, американците са обезпокоени и от все по-враждебното отношение спрямо Израел. Лидерите на Индия уж ценят своите „особени отношения" със САЩ. Но даже индийците редовно се обявяват срещу Америка по цяла редица глобални въпроси от промените в климата до Кръга Доха или въвеждането на санкции срещу Иран и Бирма. Какво се случва?

Проблемът е в това, че Бразилия, ЮАР, Турция и Индия - това са страни, чието демократична идентичност се балансира, а понякога се подтиска от идентичността на развиващите се страни, които не влизат в белия, богат, западен свят. Управляващите партии във всичките тези четири страни се смятат за защитници на социалната справедливост вкъщи и по-справедливия световен ред във външната политика.

Бразилската работническа партия, Индийският национален конгрес, Африканският национален конгрес и турската ПСР са свикнали с глобализацията, но запазват следите на старата подозрителност към глобалния капитализъм и САЩ. Обама им се харесва много повече, отколкото Джордж Буш, но той все пак остава американски президент. Бидейки едновременно нови световни държави и развиващи се страни, Бразилия, Индия, ЮАР и Турция по-често се асоциират с усилващия се Китай, отколкото с демократична Америка.

Източник: БГНЕС