Водещите световни държави се споразумяхa за въвеждането нов процес на мониторинг, който се надяват да сложи край на дестабилизиращите икономически дисбаланси, които допринесоха до най-големия икономически спад от Втората световна война насам, информира AP.

Представителите на финансовите министерства на САЩ и други членове на Г-20 обявиха, че новата програма ще следи отблизо ключови индикатори за икономическото здраве като бюджета и търговцските дефицити, нивата на лични спестявания и инвестиционните потоци между държавите.

Надеждата е, че мониторинговия процес ще открива проблемите преди да станат толкова големи, че да представляват заплаха за световния икономически растеж. Сделката, обявена вчера от Г-20, обаче оставя без отговор много въпроси по отношение на това колко ефективна ще е новата процедура.

Световната финансова реформа ще доминира и днес срещите на представителите на държавите от МВФ и Световната банка.

След като срещите от вчерашния ден приключиха, финансовият министър на Франция Кристин Лагард заяви пред медиите, че споразумението за мониторинг е значително постижение в усилията за възстановяване на доверитео и предотвратяване на бъдещи финансови кризи.

Според Лагард всички страни от Г-20 ще участват в мониторинговия процес, но в началото фокусът ще бъде върху седем от най-големите световни икономики. Тя отказа да назове всички тези страни, но групата се очаква да включва САЩ, Китай, Япония, Германия, Франция, Великобритания и Индия.

По-голяма част от детайлите около монтиринговия процес тепърва ще се определят, в това число и дали страните, които в които има опасни дисбаланси, ще бъдат обявявани публично. В миналото Китай е блокирала публичното разгласяване на критики, които страната е получавала от МВФ.

Първите резултати от мониторинга ще бъдат разгледани на срещата на финансовите министри от Г-20 през октомври, които ще трябва да докладват как протича процеса на лидерите от групата, които от своя страна се срещат в Кан през ноември. Тъй като все още няма механизъм за прилагане на мерки, не е ясно какъв натиск може да бъде оказван върху страните, в които бъдат открити опасни дисбаланси.