Генерали се пробват във властта у нас от век насам

1942
Генерали се пробват във властта у нас от век насам

През последните седмици една от най-коментираните теми в публичното пространство е дали е възможна генералска битка на президентските избори през ноември. Един от поводите за подобен дебат бе появата на името на бившия шеф на ВВС ген. Румен Радев като кандидат-президент на левицата.

В тази връзка, погледнахме назад в историята на страната, пише вестник "Стандарт". Бърз поглед показва, че няма да е прецедент преминали в запаса носители на червените лампази да влизат в политиката. И други са опитвали - за по-кратко или по-дълго и с различен успех.

Първият излязъл в оставка наш генерал, достигнал до най-висшия в това време държавен пост - този на министър-председател, е Рачо Петров. Свалил униформата през 1896 г., той се занимава с предприемачество.

Като доверено лице на княз Фердинанд през 1900 г. той заменя компрометиралия се заради потушаването на селските бунтове Васил Радославов като министър на вътрешните работи, а през 1901 г. за около един месец става министър-председател на преходно правителство.

За втори път става премиер за по-дълъг срок през 1903 - 1906 г., когато оглавява правителство, съставено от Народнолибералната партия. Името му - заедно с това на действащия генерал и военен министър Михаил Савов, обаче е замесено в грандиозния за времето си корупционен скандал - аферата "Шарл-Жан", свързана с вземането на тлъста комсиона за доставката на 50 млн. патрона за армията от фирмата "Манлихер". Заради скандала е принуден да подаде оставка.

Националната катастрофа от 1918 г. и Ньойският договор изхвърлят много военни от армията. И много от тях се включват в политиката. Някои се кандидатират за депутати и кметове, като сред последните не може да не споменем генерал Владимир Вазов.

Героят от Дойран се оказва отличен администратор и ще бъде запомнен и като един от най-успешните градоначалници на София (1936-1932). Повечето обаче търсят реализация чрез създадения от тях Военен съюз. Именно той е главният двигател на преврата от 9 юни 1923 г., при който запасният генерал Иван Русев оглавява министерството на вътрешните работи.

За втори път след Рачо Петров бивш военен става министър-председател, но в резултат на държавен преврат. Това е лидерът на "Звено" Кимон Георгиев, оглавил правителството на 19 май 1934 г. до януари 19135 г., когато е заменен за 3 месеца от действащия генерал Пенчо Златев. Но на 9 септември 1944 г. отново ще седне в премиерското кресло за цели две години.

По-нататък историята показва, че тоталитарните режими държат армията изкъсо. Така е при Сталин и при Хитлер, така е и у нас. Военните са глезени, но се държат далеч от реалната власт. След преминаването в запаса обаче също могат да получат, за бившите си заслуги, някакъв синекурен пост.

Именно по тази причина за пръв път бивш генерал става де факто нещо като президент на България. Това е знаменитият комунистически деятел Георги Дамянов, който е председател на Президиума на Народното събрание от 1950 г. до смъртта си през 1958 г. Длъжността е наистина абсолютно символична, защото, съгласно конституцията от 1947 г,. въпросният Президиум играе ролята на колективен държавен глава.

Но все пак някой трябва да приема акредитивните писма на посланиците при пристигането им и да им връчва ордени при изпращането им. Или да представя страната на международни събития.

Падането на тоталитарния режим отново даде възможност на преминали в резерва генерали да се пробват в политиката. Включително и да атакуват креслото на "Дондуков"2. Те обаче явно не бяха подготвени за правилата на демократичната игра. Или просто се съгласиха да представляват маргинални политически сили на олимпийския принцип - просто така, за участие.

Така в кандидатпрезидентската надпревара през 2006 г. се включиха и двамата последни български армейски генерали бившият началник-щаб на БА от 1991 до 1994 г. Любен Петров и последният униформен министър на отбраната във втория кабинет на Андрей Луканов - Йордан Мутафчиев. Участието им обаче бе пълен провал.

След като бе член на Общонародния комитет за защита на националните интереси, на Висшия съвет на БСП от май 1998 г. и депутат от левицата в 37-ото и 39-ото народно събрание, през 2006 година Любен Петров прие да бъде издигнат от инициативен комитет като кандидат за президент, но остана последен сред 7-те кандидати с 13 854 гласа.

На същите избори Йордан Мутафчиев, който дотогава странеше от политиката, пък се съгласи да стане кандидат за вицепрезидент на академик Григор Велев от партия "Целокупна България". Двойката събра 19 857 места.
И двамата обаче бяха изпреварени от Ангел Марин, който още през 2001 г. се съгласи да бъде подгласник на Георги Първанов. И изкара с него два мандата, подписвайки укази за амнистия и за даване на българско гражданство.

В заключение може да се каже, че не ни е работа да даваме съвети на политиците. Но да не забравят, че не всеки генерал е Дьо Гол или Айзенхауер.

Всичко по темата Избираме президент

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

На фокус

Създайте идеалния климат у дома

Каквато и да е температурата навън и каквито и да са вашите...