Може наскоро да сте прочели, че щатските компании са се измъкнали от кризата, че балансовите им числа са стабилни и са готови да инвестират в икономиката.

Това може да чуете от Bloombеrg, или от Ричард Фишър, който наскоро каза, че компаниите имали много кеш, но все още се страхували да инвестират, или от CNBC, където експерти обсъждат както трябва да направят компаниите с този кеш - дивиденти, обратно изкупуване, придобивания?

Всичко това звучи чудесно, има само един проблем - това е абсолютна лъжа, пише Fortune.

Данните на Федералния резерв показват, че дълговете на компаниите се увеличават и по някои критерии са по-тежки от тези, които са имали по време на Голямата депресия.

Всъщност компаниите имат кеш, точно толкова, колкото и средностатистическата гражданка с ипотека - тя има работа, има заплата, бакшиши, жилище - всичко е розово, ако не и погледнеш дълговете.

Според Федералния резерв нефинансовите компании в САЩ са взели заеми за 289 млрд. долара в първото тримесечие, което увеличава общият им дълг до 7.1 трилиона долара. Това е увеличение с 1.1 трилиона долара от Q1 на 2007 г. и е два пъти сумата от края на 90-те години.

Връщането на дълговете по време на кризата е било символично - малки плащания, за общо 100 млрд. долара за последното тримесечие на 2009.

И това са дълговете на нефинансовите компании - тези, за които се предполага, че са по-добре.

Брутният вътрешен дълг на нефинансовите корпорации в момента е равен на 50% от БВП. Това е рекорд за следвоенното време. Дори по време на бума на кредитите през 1980 и 2005-06 той не беше над 45%.

Всички знаем, че американците имат огромни дългове, но мислехме, че това важи само за домакинствата, а не и за корпорациите, пише Fortune.

Нетните нива на заемите на компании са равни на 50% от корпоративното богатство по данни на Smithers'.

Някои американски компании имат кеш зад Океана и това може малко да разведри картината, но като цяло, тя е мрачна.

Защо тогава всички ни говорят лъжи? По същата причина, поради която непрекъснато слушаме митове и легенди, отбелязва изданието. Журналистите търсят сигурност в числата и вадят статистики, които и те не разбират, други имат интерес хората да вярват в американските компании. Да се надяват, че американците използват достатъчно антидепресанти в момента, за да не забележат колко зле са нещата, защото, ако знаят наистина какво става в щатските компании, ще стане лошо.