Европа е изправена пред реалната заплаха Русия да спре доставките на газ в отговор на санкциите, наложени заради нейната инвазия в Украйна.

Старият континент ще трябва да преживее следващата зима, но това няма да е нито лесно, нито евтино, съобщава CNN, цитирайки анализ на изследователския институт Bruegel.

Базираната в Брюксел организация предупреждава, че трябва да се направи подготовка за пълно прекратяване на всички руски газови потоци към Европа.

„Ако ЕС е принуден да поеме разходите или иска да го направи по собствено желание, би трябвало да е възможно да се замени руският газ през следващата зима, без икономическата активност да бъде опустошена, хората да стоят на студено или да се нарушава електроснабдяването“, смятат експертите на Bruegel.

Според тях, ще трябва да се преразгледат десетки регулации, процедури и операции, да се инвестират много пари и да се вземат трудни решения.

Благодарение на рекордния внос на втечнен природен газ от страни, като Съединените щати, през последните месеци, Европа трябва да може да издържи летните месеци без сериозен недостиг на енергия, дори в случай на прекъсване на газовите доставки от Русия или ако ключовата инфраструктура е повредена след боевете в Украйна.

От Bruegel смятат, че Общността трябва да започне да мисли как да попълни запасите си. Европа внася около 40% от своя природен газ от Русия. Германия, която е най-голямата икономика в ЕС, е особено уязвима, тъй като половината потребление на природен газ в страната идва от руските доставки.

Австрия, Унгария, Словения и Словакия получават около 60% от своя природен газ от Русия, Полша доставя 80%, а в България този дял е близо 95%.

Газпром: Продължаваме транзита на газ през УкрайнаРуският газов монополист

Ако руският внос спре, Европа ще трябва да намали потреблението на газ с най-малко 400 тераватчаса, или с между 10% и 15% от годишното търсене, според експертите на Bruegel. Те смятат, че това е възможно, но ще изисква промени в политиката.

Някои опции включват увеличаване на използването на алтернативни горива, като въглища, отлагане на спирането на ядрените централи или намаляване на търсенето от страна на промишлените играчи.

Този сценарий също така предполага, че ЕС може да набави безпрецедентни количества втечнен природен газ от други държави и че участниците на пазара имат достатъчно стимули да купуват и съхраняват газ на високи цени, след което той да бъде разпределян безпроблемно между отделните държави.

Европа вече започва да планира промените в своята енергийна стратегия. В неделя германският канцлер Олаф Шолц, който взе решението да спре сертифицирането на газопровода Северен поток 2 от Русия миналата седмица, заяви, че страната ще построи два нови терминала за втечнен природен газ.

„Трябва да направим повече, за да защитим енергийните доставки на нашата страна“, каза Шолц. Германия обмисля дали да удължи живота на трите си оставащи атомни електроцентрали, които трябваше да бъдат затворени тази година.

В анализа на Bruegel се посочва, че управлението на разходите, както и координацията между правителствата и компаниите, може да се превърне в сериозно предизвикателство. Цените на природния газ в Европа все още са под рекордните равнища, достигнати през декември миналата година, но все пак остават високи и са доста над средните нива за последните няколко години.

Добавянето на около 70 тераватчаса газ към хранилищата в ЕС преди следващата зима би струвало най-малко 70 милиарда евро. За сравнение, в предишните години то би струвало 12 милиарда евро.