Говорят ли твърде много централните банкери?

483
Говорят ли твърде много централните банкери?

© Pixabay

Представете си, че имате поставена задача и трябва да убедите шефа си, че ще успеете да спазите крайния срок.

Кое би било по-ефективно? Да заявите категорично, че ще направите каквото е нужно и работата ще бъде свършена, без да изпадате в излишни обяснения, или да му разкажете подробно за всяка стъпка от вашия план, включително и за рисковете, които могат да възникнат в процеса на изпълнението му?

Точно пред такъв избор са поставени в момента управителите на водещите централни банки по света, в опита си да убедят финансовите пазари и обществото, че ще успеят да свършат своята работа, пише The Economist.

През последното десетилетие те разчитаха на максималната прозрачност. През 2011 г. Федералният резерв на САЩ започна да провежда редовни пресконференции след заседанията на Борда по монетарна политика и да публикува прогнозите си за водещите икономически индикатори.

В почти всички развити държави централните банки вече споделят бъдещите си планове и очаквания за посоката на монетарната политика, лихвените проценти и инфлацията.

Централните банкери все по-често участват в открити дебати и разкриват детайли от "кухнята", които доскоро бяха недостъпни за широката публика. Някои от тях дори споделят мненията си в социалните мрежи.

На теория това поведение финансовите регулатори има смисъл, защото колкото по-добре финансовите пазари разбират мотивите на централната банка и нейните реакции, толкова по-успешно ще могат да прогнозират бъдещата ѝ политика. А по този начин ще могат да се избегнат и евентуалните пазарни шокове и сътресения.

Условията на пазарите автоматично ще започнат да се "затягат" или "разхлабват", в зависимост от дадените насоки, което пък би трябвало да направи работата на централните банкери по-лесна.

На пръв поглед изглежда, че изборът да държиш шефовете в течение за всяка твоя стъпка изглежда като по-добра идея. Но в днешно време тя е подложена на сериозен тест, пише още изданието.

Вчера Европейската централна банка проведе последното си заседание под председателството на Марио Драги. От началото на ноември ръководството на институцията ще бъде поето от новия президент Кристин Лагард, на фона на засилващите се критики към монетарната политика, водена от нейния предшественик.

През септември ЕЦБ обяви, че ще "рестартира" програмата за изкупуване на облигации и ще я запази активна, докато инфлацията в еврозоната не се доближи до целевото ниво от 2%. В момента тя се движи около 1%.

"Ястребите" в европейските финансови среди възнегодуваха остро срещу тази стратегия. Доходностите по държавните ценни книжа, които се движат в обратна посока на тяхната цена, първоначално се понижиха, след новината за възобновяването на т. нар. "количествени улеснения". Но впоследствие те отново поеха във възходяща посока, повлияни от засилващите се критики от страна на противниците на Марио Драги.

Това показа, че пазарните участници вече не взимат предвид само очакванията и намеренията на централните банкери, но и евентуалните политически последствия. Инвеститорите откриха слабото място в "прозрачната" стратегия на регулаторите.

От другата страна на Атлантика Федералният резерв се готви за трето понижение на основния лихвен процент за тази година. Но някои експерти, в това число и икономистите на Goldman Sachs, обвиняват централната банка, че е допуснала създаването на "огледална стая" в комуникацията с финансовите пазари.

Според тях Фед дава сигнали на инвеститорите за своите намерения, след което взима решения за монетарната си политика на база тяхното поведение.

Но облигационните доходности отразяват единствено предположенията на пазара за действията на Фед, те не могат да се възприемат като директна "инструкция". В резултат на всичко това Федералният резерв и пазарните участници поеха попаднаха в своебразна "спирала на песимизма", влияейки се един от друг, но в същото време игнорирайки реалните икономически показатели.

В стремежа си да бъде максимално отворена към пазарите, Централната банка забрави, че всъщност трябва да води "парада", а не да го следва, пише The Economist.

Защо инфлацията вече не е чак толкова важна? Повечето икономики вече не се борят с повишаващите се цени, а напротив - тревожат се за ниската инфлация и липсата на икономически растеж


Навсякъде по света централните банкери са изправени пред тежкото предизвикателство да дават сигнали за бъдещите си действия, макар че те зависят от изключително много неизвестни. Потенциалното споразумение между САЩ и Китай може да промени коренно глобалния икономически климат.

Осъществяването на т. нар. "твърд брекзит", без сделка с Европейския съюз, може да предизвика икономически хаос във Великобритания, който да се пренесе и на Стария континент. В тази ситуация чертаенето на насоки за пазарните участници е изключително трудно.

При това положение съвсем логично стои въпросът дали централните банкери не трябва да започнат да говорят по-малко? В сферата на микроикономиката неяснотата понякога може да бъде и полезна.

Работодателите, например, не включват в служебната характеристика абсолютно всички действия, които служителят трябва да извършва. Може би същият принцип е валиден и за централните банки в техните взаимоотношения с пазарите.

Според нобеловия лауреат по икономика Бенгт Холмстрьом дълговите пазари, за разлика от капиталовите, не са чак толкова чувствителни към новините, особено когато те са добри.

При наличието на паника обаче, ликвидността им може да пресъхне бързо, тъй като банките са принудени да разглеждат "под лупа" всяка своя трансакция. В такива случаи за централните банки е по-добре да действат бързо и категорично, без да изпадат в много детайли.

В разгара на дълговата криза в Европа през 2012 г. Марио Драги просто заяви, че "ще направи всичко, което е необходимо", за да спаси еврото. Това изказване беше достатъчно, за да стабилизира пазарите.

Федералният резерв на САЩ отпусна извънредно финансиране за някои от водещите американски трезори по време на кризата, но отказа да разкрие имената им, заради опасенията, че те могат да попаднат под натиска на пазарите и вложителите.

Същата логика може да бъде приложена и по отношение на ежедневните задачи на централните банкери, например поставянето на инфлационните цели. Подобно на финансовата паника, те лесно могат да се превърнат в "самоизпълняващи се прогнози".

Това важи и за лихвите. Те не са константна величина и пазарните участници постоянно правят прогнози за тяхното движение. Централните банки, от своя страна, могат да влияят върху тези очаквания. 

Най-ясната прогноза, която централните банкери биха могли да дадат, е да изработят точен и прозрачен алгоритъм, който да обвързва движението на лихвите с определени икономически индикатори.

Подобна "механична реакция" обаче съществува само в теоритичните икономически модели. На практика регулаторите трябва да се събразяват с много странични фактори, които понякога водят до непредсказуеми решения.

От тази гледна точка, "прозрачността" изглежда има своите ограничения, а твърде обширните обяснения понякога по-скоро пречат, отколкото помагат. И може би скоро ще настъпи момент, в който централните банки ще трябва да си зададат въпроса дали има истина в старата поговорка, че "мълчанието е злато".           

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg